Това е съвременна вещица, живееща и процъфтяваща в наши дни. През 1977 г. е удостоена с официалното име „вещица от Салем“ от губернатора на Масачузетс.
Когато била на шест години Лори поразявала възрастните със своите откровения. Тя казвала, че всичко това й разказвал някакъв „глас“. На 14 години тя отишла в Бостън., където се срещнала с две вещици, които са забелязали в момичето истински дар в окултните науки. Те започнали да я обучават на всичко, което е необходимо да знае една вещица.
Лори се оказала много смела и в края на 1960 г. решила открито да заяви, че тя е вещица.
Кабот започнала да носи дълги черни дрехи и други ритуални украшения. Първоначално й се присмивали, но се боели от нея и накрая привикнали с нейното присъствие.
Лори се преместила от Салем в Масачузетс  и започнала да учи хората да гадаят на картите Таро. Успоредно с това, благодарение на ясновидството си помагала на полицията да разкрива заплетени престъпления. Виждайки аурата на човека правела диагностика на заболяването му.
По-късно основала „Лига за обществено признаване на вещиците“.
Тя е написала книгата „Силата на вещиците“, където разкрива предназначението на вещиците.

Те бяха брат и сестра. Много се уважаваха и във всичко си помагаха.
Веднъж сестрата остави брат си да й наглежда апартамента, докато тя е в командировка.
През време на отсъствието ѝ, братът реши да устрои шега на сестра си.
Той направи на хладилникът допълнителна функция. Когато се отваря вратата му от шест часа сутринта до осем часа вечерта, от него се разнася приятен женски глас:
– Достатъчно си яла, краво!
Последствията не закъснели. За два месеца сестрата загуби шест килограма.

Тази забавна история е станала в окръг Хериск Каунти, щат Тексас. За родителите на две деца, живеещи в тих квартал, това изобщо не е било смешно.

Една вечер те чули странни звуци от предавателя на радиогледачката. Устройството е било инсталирано до кревата на двегодишната им дъщеря. Чували се ругатни и то от мъжки глас.

Преди две години бащата Марк Гилбърт купил интернет камера за наблюдение на двегодишната си дъщеря. Това е много полезно устройство. По всяко време може да се види как детето спи или се събужда.

Когато родителите чули гласа, си помислили, че непознат чрез взлом е влязъл в дома им. Те отишли в стаята и чули как някой крещял на дъщеря им Алисън, наричайки я по име я карал да се събуди. Когато отворили вратата видели, е гласа идва от радиогледачката.

Изведнъж камерата се включила към тях и хакерът започнал да ругае родителите и да ги наричали „глупави идиоти“. Бащата бързо изключил устройството от контакта.

Както се оказало по-късно, хакерът е получил достъп до камерата чрез интернет и е прочел името на момичето на стената.

Детето се е родило с дефект в слуха и носи кохлеарен имплант. За щастие, той се изключва по време на сън, така че момиченцето не е чуло тези лоши неща, които са казани от неизвестния нарушител.

Веднъж петелът се качил на стобора и започнал силно да кукурига. Чул го гърмът и му казал:

– Всички чуват силния ти глас, но моя се чува надалече.

Петелът се настървил:

– Нима ти се опитваш да се сравняваш с мен?

– Разбира се, – отговорил гърмът. – И имам право за това.

Дълго спорили двамата. Накраят гърмът предложил:

– Всеки от нас ще извика на жена си отдалече  да приготви богата гощавка, а на другия ден ще отидем да видим, дали са чули. Само че ти ще слезеш от стобора и ще отидеш до онова дърво край гората и от там ще извикаш, защото от тук кокошките винаги те чуват.

– Нека бъде както си рекъл, – казал петелът.

Двамата отлетели към гората. Черната кокошчица тръгнала след тях, като се криела във високите треви.

„Толкова е невниматлен моя петльо! – мислила си тя. – Трябва да ги проследя, ами ако на петльо му се случи някоя беда…..!“

Тя така добре се скрила, че не я видели от дървото петльо и гърмът. Седи тя между високите треви, трепери, но очи от мъжа си не сваля.

Гърмът загърмял, затрещял, така че цялото небе се разтресло. Хората и зверовете онемли от страх.

– Чуваш ли ме, жено? Искам да приготвиш богата трапеза, че да нагостя моя храбър съперник.

„Ох, колко силно трещи, – мислила си кокошчицата, – но гласът на моя мъж е по-добър….“

Петелът също извикал, колкото се може по-силно, изпънал криле и се разпляскал. Черната кокошчица веднага се прибрала и веднага казала на останалите кокошки бързо да приготвят празнична трапеза.

Дошъл гърмът на гости на петела и се удивил:

– Каква добра стопанка имаш.

– Когато чух мъжа си да вика от края на гората, веднага се хванах да приготвям трапезата, – казала хитрата кокошчица.

А петелът се надувал, перил се и вярвал, че толкова силно е кукуригал, та чак от края на гората са го чули.

След това гърмът повел петела при своята жена.

– Чух, че ми каза да приготвя богата трапеза, – започнала да обеснява жената на обидения гръм, – но защо трябва да те слушам? Ако искаш такава, направи си я сам.

Засрамил се гърмът и повече не настоял, че той има по-силен глас. Разбрал, че не е важно какъв глас имаш, а каква е жена ти!

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!