Срещали сме такива модели чадъри, които при определени метеорологични условия се объщат наопаки. И това е много лошо. Вероятно такава картина е навяла японските дизайнери на идеята да обърнат това в своя полза. Така те създали чадър отвътре-навън UnBrella.
В тази конструкция има много предимства:
Спиците на чадъра не отнемат от пространството над главата.

Мокрият чадър не трябва да се свива, за да не намокрите себе си и съседа. От този чадър водата спокойно се стича, без да създава неудобство на собственика си.
Този чадър може да стои прав, дори ако ръцете ви са заети. Конструкцията от спици служи за устойчива опора.

Росица се чувстваше наранена и Димитър трябваше да признае това. Той трудно се приспособяваше към характера ѝ, който беше непреклонен и категоричен. Нейното „не“ го стягаше като с клещи. Единственото, което го беспокоеше беше, че тя ще престане да го обича и животът им ще стане непоносим. А това предизвикваше в него гняв.

В главата му още кънтяха, като кошмарен сън, думите ѝ:

– Ти направи живота ми непоносим. Къде беше умът ти, когато бедите връхлетяха семейството ни?

Нима се налагаше не само да се откаже от най-висшите си цели, но да бъде притиснат и от бремето на семейната омраза.

– Роси, – погледна я печално Димитър, – не трябва толкова да се засягаш, когато един мъж е толкова разочарован и раздразнен. Ние с теб не можем да искаме различни неща. Не можем да разделяме твоето щастие от моето. Гневя се, защото не разбирам, че тайните действия ни разделят. Мислиш ли, че бих искал да те засегна? Когато те наранявам, аз наранявам себе си. Никога няма да ти се разсърдя, ако си открита с мен.

– Аз исках само да ти попреча да ни докараш до просешка тояга, – съзлите ѝ отново започнаха да се стичат по побледнялото ѝ лице. – Толкова е унизително да се чувстваш така между познати. По-добре да бях умряла.

Тя говореше и плачеше, а това придаваше на думите ѝ огромна сила в очите на любящия мъж. Димитър придърпа стола си към нея. Със силната си ръка нежно допря изящната ѝ глава и я притисна към бузата си. Започна да я милва по косата, без да отронва дума.

Какво можеше да ѝ каже? Не можеше да ѝ обещае, че ще я предпази от надвисналата нищета, защото не виждаше как може да я предотврати.

Искаше да ѝ прости за всичко, въпреки че осъзнаваше колко е трудно това за него, но беше неизбежно, тя имаше по-слаба природа, а той беше отговорен за нея.

В главите на нашите деца се въртят само компютри, програми, интернет игри, ……. и какво ли не от този род. Имам чувството, че всяко от тях се ражда с желание бързо да седне пред монитора и да затрака по клавиатурата.
А, не, …., май нещо обърках. Новите технологии предлагат вече само с движение на пръста да отваряш програми, менюта, ….
Какво да се прави, живеем във век, където технологиите проникват в семействата и заробват мислите ни и тези на децата ни.
Ето ви един пример от ежедневието.
Син пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че програмата, когато деинсталираме, стигнем до небето и там се инсталира на много голяма машина, която никога не забъгва ..?

Младеж си купил най-модерния iPhone, отишъл у дома си и веднага започнал да се хвали на дядо си:
– Виж, дядо, сега имам нов мобилен телефон!
– И какво толкова му е новото, – незаинтересовано попитал дядото.
– Ех и ти, процесор, памет, размера на екрана се е увеличил…
– И какво от това, – скептично погледнал телефона в ръцете на внука си дядото.
– Как какво? Всичките момичета ще ме обичат и уважават…..
– Не се заблуждавай! Ако нямаш тука, – посочил главата си дядото, – не само момичетата, ами и никой няма да те погледне, какво като имаш тази джунджурия в джоба си. Когато човек има такова нещо в ръцете си не трябва да се пери с него, а да го използва с разум.

Учените от XVIII-XIX век в стремежа си да класифицират всичко и да го включат в определена система създали науката „френология“. Наука, която изучава характера на човека в зависимост от изпъкналостите на главата му.
Човешкия череп има неправилна форма, характерен със своите изпъкналости и вдлъбнатини.
Изхождайки от това, че мозъкът е разположен в черепа, немския лекар Гал решил, че неравностите на черепа се отразяват на развитието на отделни части в мозъка. Той смятал, че ако познава тези закономерности, може да определи характера и способностите на човека.
Хипотезата станала много популярна. Били направени така наречените „мозъчни карти“. Но развитието на неврофизиологията бързо опровергала тази псевдонаучна теория на Гал.
Станало ясно, че формата на черепа изобщо не се отразява на функциите на мозъка. „Мозъчните карти“ били съставени напълно на случаен принцип.
Френологията се опитвала да определи по формата на мозъка политическите и релиозните дарби, а в същото време се игнорирали вкус, осезание, ……