Порядъкът на нещата в този свят е нестабилен и неопределен. Всеки ден отчаяни думи на неувереност крещят от страниците на вестниците и телевизионите екрани. Навсякъде около нас цари бъркотия.
Но ако вие вярвате в Бога, тогава има на какво да се опрете, на неизменото Божие Слово.
При Бога няма двоен стандарт. Той не казва днес едно, а утре друго. Той е един и същ вчера, днес и завинаги.
Ако предоставите окончателната власт на живота си на Божието Слово, вие ще имате стабилност във време, когато всичко се разпада край вас.
Ако оставите Бог да казва как да се решават всички въпроси в живота ви, вие ще имате сигурност, когато другите са объркани. Ще имате мир, когато другите ще бъдат под натиск. Вие ще побеждавате, когато останалите ще търпят поражение.
Какво означава да дадеш на Божието Слово окончателната власт? Това означава да вярваш какво казва То, а не това което казват хората и обстоятелствата.
Вземи решение да направиш това още днес.
Вземи решение да живееш с вяра, а не с това, което виждаш. Смело се посвети на властта на Божието слово и този нестабилен свят не може да ти отнеме безопасността.

Бог използва парите, за да ви изпита. Той не само автоматично ви дава благословията Си. Бог тества до колко сте отговорни. Ако добре стопанисвате това, което ви е дарил, Той ще ви довери и духовна сила.
Любимият Божия инструмент за да ви изпита са финансиите, с които разполагате.
По това как използвате парите си показва, кокво обичате най-много.
Ако наистина искате да знаете какво е важно за вас, погледнете отчета на кредитната си карта. Начинът, по който прекарвате времето си и изразходвате парите си, разказват на другите това, което обичате най-много.
Парите показва на кого наистина се доверявате.
Дали имате доверие в парите си и очаквате от тях сигурност? Или вярвате в Бога? Трупате ли много пари, за да се чувствате по-добре и по-сигурни или се доверявате за всяко нещо на Бога? Парите са лакмуса на вашата вяра.
В Библията се казва в Притчи 11:28; „Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист“.
Отношението ни към парите показва, доколко Бог може да ни се довери.
„И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?“
След като разберете, че съществува пряка връзка между управлението на парите и Божието благословение, ще бъдат мотивирани да финансирате на нужното време и място.

Този човек наистина е бил голям касметлия, защото е успял да се спаси в редица случаи, когато живота му е бил в опасност.
Всичко започнало още в ранното му детство, когато Джон паднал от едно дърво. Тогава се отървал само със счупена ръка. Линейката, която дошла да прибере пострадалото момче катастрофирала и Джон по чудо останал жив.
Това поставило началото на по-нататъшните неприятности в живота на този човек, които закалили Джон и не позволили да бъде разочарован от себе си в живота.
Скоро след това със него са се случили още три аварии, бедствие в мината. Ударът от светкавица и съвсем случайни произшествия случили се с Джон, свидетелстват, че съдбата здраво се е заела с този човек, постоянно подлагайки го на нови изпитания, от които Джон е излязал жив.
Този човек наистина е един от най-щастливите хора. В толкова много произшествия той не е загубил живота си, нито вярата в късмета си.

В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Христос не винаги е правел чудеса, дори когато това бе поискано. И всички чудни дела, извършени от Спасителя винаги и безусловно, се обединяваха около една мисъл: Чудесата на Христос, това са чудеса, въз основа на любовта и състраданието към човека.
Тези, които вярват, че вярата в чудеса е признак на наивност имат невярна представа за християнството, както и естеството на чудесата.
Хората са убедени, че чудеса не се случват и зачестява разбирането, че нарушението на определения порядък на нещата е естествено.
Християнинът вярва, че естествения ход на нещата може да бъде нарушен. Би било странно да се съмнява, че Всемогъщият Бог е в състояние да направи това.
В последните години много хора пред очите ми сериозно промениха живота си. Те повярваха в Исус Христос и тяхната промяна се прояви в действията им, привичките им, дори смениха приоритетите си.
Например, един мой познат, когото познавах от дълго време като женкар и светски лъв, стана любящ съпруг и баща.
Шефът на една фирма, който в името на умножаване на печалбата си изцеждаше и последните сили у подчинените си, спря да изпада в истерия, а на хора прибави още половин заплата към това, което получаваха до сега.
Почти завършеният алкохолик и наркоман се изкубна от зависимостта си и стана доброволец в служба на милосърдието.
Мисля, че всеки християнин, оглеждайки се наоколо и поглеждайки към себе си, може да назове десетки такива примери.
Преобразяването на човешкото сърце, това не е ли чудо?