Мартин Лутер е бил отгледан в католическа среда, която е имала много стриктни канони. Изисквала е светиите да имат оброк за бедност. Духовният водач не можел да се жени. Сутрин и вечер било задължително да се правят молитви с така наречената молитвена броеници. Ежеседмичното изповядване в църквата било наложена практика……

В момента, когато Лутер е получил своето откровение е бил на колене с молитвена броеница в Рим. Покорно минавал през всички ритуали, когато в него избухнало…..

– Господи, не може да е само това! Трябва да има и още нещо!

Тогава Бог му показал два стиха намиращи се в 3 глава на Посланието на апостол Павел към римляните. Те били 27 и 28 стих:

“ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

Изведнъж очите му се отворили. Скочил на крака и Божията сила го заляла. Така започнала протестанската реформация, от която цял свят е бил разтресен до основи.

Светът е бил променен, защото някой е получил откровение от Бога за Неговата благодат.

Днес отново се нуждаем от разтърсване, защото светът се е подхлъзнал в „удобството“ и „сигурността“.

Когато един народ изглежда набожен, дали изпитва истинска вяра?
За много мои сънародници религията е част от националната им гордост. Те искат на всяка цена да са независими. Мисля, че фанатизма, с който гледат на страната и града си, се е превърнал в религия и така те забравят Бога.
Използват Го като Бог, който трябва да ги пази и да бъде тяхно последно прибежище, но не му признават влиянието, което трябва да има в ежедневният им живот..
Ние разочароваме хората, когато говорим набожни думи, а не живеем според тях.
Вярата на един отскоро познал Твореца е подобна на крехко растение, което трудно може да преживее леденостуден вятър. Когато човек реши веднъж да се довери на Бога, той не трябва да гледа хората, защото те са слаби и несъвършени.
Една показност на сила и мощ може да впечатли емоционалния човек, но това впечатление не остава за дълго, ако сърцето не бъде докоснато.
Само любовта на Бога привлича хората и ги променя трайно, ако самите те Го приемат и желаят това.

Когато човек страда, той остава сам, вслушва се в тишината. Страданието разсейва угризенията, хвърля го в обятията на разкаянието. Но разкаянието не може да освободи човека, защото ще се появи ново безрасъдство, което ще прогони разкаянието и ще предизвика гняв.

Но аз съм роб на Господа. Чрез своите заповеди, своята благодат Той подлага живота ми на опасност. Но вярата ми в Него, изгонва ужаса, който изпитвам.

С Него живея извън пределите на този свят, подпомогнат от вярата.

Вярата започва там, където свършва разума.

Въоръжен маскиран мъж се опитал да ограби група жени, който имали събиране в петък вечер, но той получил не това, което очаквал.
24-годишният Дерек Лий нахлул в един дом, където собственичката заедно с още 14 жени си устройвали парти. Нападателят имал черна шапка и кърпа, която скривала лицето му. Когато влязъл насочил пистолета си към жените и им заповядал да дадат парите и телефоните си.
Една от жените сметнала крадеца за част от програмата на партито, избутала ръката на мъжа, в която той държал пистолета и смеейки се казала:
– Това просто е воден пистолет.
Лий опрял пистолета до главата на жената и казал:
– Аз не се шегувам и ще стрелям, ако не ми дадеш парите си.
Стопанката на дома Джаки Хаглер решила след тези думи да приложи вярата си. Тя станала и казала:
– В името на Исус, махни се от моя дом веднага!
Крадецът креснал:
– Ще застрелям някого.
Тогава жената още веднъж по-смело казала:
– В името на Исус, махни се от моя дом веднага!
Останалите жени започнали да викат:
– Исус, Исус, Исус!
Тогава крадецът огледал бързо стаята и побягнал към вратата много бързо.
По-късно Лий бил арестуван. Той бил извършил още няколко грабежа преди това.
Хаглер след залавянето на нарушителя на празника в дома ѝ казала:
– Аз му прощавам и ще се моля за неговото спасение. Смятам, че случилото се в дома ми, ще го научи да се доверява на Господа и ще му помогне да промени живота си.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.