Милена влезе запъхтяна в стаята и започна възмутено да разказва:

– Стоях на спирката и чаках автобуса. В разписанието пише, че идват на всеки двадесет минути, но знаеш как е с транспорта, всичко е само на книга, изпълнение нула. Точно пред мен имаше локва. Профуча някаква кола и опръска жената до мен и шофьорът видя, че жената цялата се измокри. Да не мислиш, че спря да се извини, ще има да чакаш?!

– Учтивостта е в упадък. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя напълно е изчезнала, – каза Пепи.

– Дали е в упадък или изчезнала, все тая, – кипеше Милена.

– Не е съвсем така, – не се съгласи Пепи, – Ако е в упадък, означава, че все още се среща, но по-рядко. А ако е изчезнала, изобщо я няма.

– Какво искаш да кажеш, – подскочи Милена, – че хората по-рано не са се извинявали ли?

– Вероятно някои са го правели, – добави примирено Пепи, – а други не. Трудно е да се докаже, че хората, който се извиняват в наши дни, са по-малко от тези в миналото.

– Какво ме убеждаваш? – ядосваше се Милена. – Възпитанието вече практически не съществува, то се вижда всеки ден щом излезеш на улицата. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Момчетата имат нужда от бащи, които трябва да ги учат , как да се държат правилно.

Спорът беше по-голямата част от разговора между двете. Милена защитаваше неотклонно определена позиция и разговорът обикновено приключваше с  уклончивото изказване на Пепи:

– Този въпрос е сложен и трябва да се обмисли по-внимателно.

Татко се прибра от работа и започна да обсъжда нещо на висок глас с майка ми. Радителите ми започнаваха да крещят. Застана до тях, но те не ме виждаха.
Думите бяха ясни за мен, но ставаха все по-силни, сякаш набъбваха и не можеха да проникнат в ухото ми. Те се блъскаха едни в други, разделяха се на срички, след това на букви. Буквите се смесваха и обикаляха около главата ми като стегнат, тежък шлем.
Ушите ме заболяха, разплаках се и избягах в стаята си. Но буквите като злобни пчели летяха след мен и ме жилиха. Аз се мятах и търсех къде да се скрия, за да не ме намерят.
В килера беше тъмно. Аз се скрих зад мамините рокли в гардероба и си затиснах ушите…
Какво, прилича на вашето дете ли? В такъв случай, помислете си добре. Върху вас лежи най-голямата отговорност за неговото възпитание и развитие. Във вашето дете Бог е заложил голям потенциал. Нима ще го похабите?

Не става въпрос за строго възпитание. Нито за умение да скрием любовта си.

Докосването по главата при непалци, индийци, тайландци и някои други азиатци, а също и погалването по главата е крайно неприлично.

Според местните канони, тази част от тялото е свещена.

До нея могат да се докосват само монасите и родителите.

Херодот пише, че македонският княз Александър I се считал за елин, но гърците не са го смятали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за елини, а не за варвари, какъвто бил Александър.

Това го накарало да докаже, че е елин. И той доказал, че е елин, защото е от аргийски произход. Но това не било достатъчно, за да твърди, че принадлежи на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура.

Още Изократ, който е живял в 5 в. пр. Хр., пише, че с името елини не се е означавал родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието. За това за елини са били признати и хора, които расово не са спадали към тях, но са държали за тях или били гръкомани.

Старите гърци са считали Александър за не грък от расово гледище, но като видели, че той приема гръцките убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това, че Александър I бил допуснат в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните князе за варвари.

В град Радин имало mikvah, място с вода използвано за пречистване и измиване. През зимата го загрявали, като доливали вряща вода от отделен резервоар, под който имало запален огън.
Веднъж Хафец Хаим дошъл  и попитал, дали в mikvah е топла водата. Балан му казал, че току що е долял вода от резервоара.
Но водата била студена. Хафец Хаим попитал какво не е наред. Балан посочил резервоара. Хафец Хаим пробвал водата в резервоара. Тя била топла.
Равинът обяснил, ако в резервоара водата е гореща в  mikvah ще бъде топла, а ако в резервоара водата е топла в  mikvah ще си остане студена.
Така е и с възпитанието. Човек трудно ще стане по-добър, от тези, които са около него.