Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Операцията за кацане на съюзнически войски в Нормандия през юни 1944 г. била изготвена в пълна тайна.
Малко преди провеждането на операцията британското разузнаване било силно озадачено от кръстословица поместена във вестник Telegraph. В нея имало някои от кодовите имена, които щели да се използват в операцията. Сред тях били Utah и Omaha, които били кодовите имена на плажовете, където щяло да стане кацането на войските. Освен това в нея фигурирали и имената Mulberry, Neptune, даже и Overlord, което било кодовото име на цялата операция.
Когато попитали редакторът, той казал, че това са най обикновени думи, техния избор не бил продиктуван от някакви особени обстоятелства.
След това се изяснило, че редакторът бил наел един учител на непълен работен ден, който правел кръстословиците във вестника. Той често питал учениците си какви думи да включи в кръатословиците си. Тези пет думи учениците са чули от разговорите на американски войници, разквартировани близко до училището.

Най-големия брой топки, с които някой някога е успявал да жонглира е десет. Това е постигнато от малцина. Сред тях е и американецът Брус Серафиън.
Американският цирков артист от 19 век Кара е жонглирал с шапка, запалена цигара, ръкавици, вестник, кибрит и чаша кафе.
Знаете ли, че може да се жонглира и с крака?
За първи път този номер бил изпълнен от Дериъс. Докато гърбът му имал опора, изпълнителят можел да жонглира и с по-тежки предмети, че даже и малко дете.
Рано или късно някой ще измисли машина за жонглиране. Тогава ще се забавляваме с това, без да ни се налага да го учим да го правим.

Насим и Керен Айеш се запознали преди 14 години и се оженили. Както много други те мечтаели за голямо семейство, за деца и свой дом.
Керен имала проблем със забременяването, но двойката не се отчаяла. Жената започнала да се лекува от безплодие и стигнало до раждане с помощта на изкуствено оплождане.
Мечтата се стопила, когато през 2002 г. лекар поставил диагноза на Керен тумор в мозъка. Лечението за безплодие трябвало да се прекрати, но двата замръзнали ембриона вече се съхранявали в болницата.
Керен била оперирана, но болестта се върнала след няколко години. Няколко дена преди смъртта си тя подписала документ на основа, на който мъжът ѝ можел да се разпорежда със замразените ембриони.
Не всичко минало гладко. Служителите от здравното министерство отказали да дадат на Насим това, което му принадлежало. След намесата на вестник, Насим получил ембрионите с условие, че няма да ги използва на територията на Израел.
Според еврейските закони,за присаждане на ембрион в сурогатна майка, се изисквало съгласието и на двамата родители, но Керен не била жива.
В САЩ  Насим намерил жена, която се съгласила да стане сурогатна майка на детето му за 100 хиляди шекела.
Преди самото раждане той и родителите на Керен се отправили за Ню Йорк, за да присъстват при раждането на сина.
По стечения на обстоятелствата, две години след смъртта на Керен на света се появило нейното дете.
Според Насим момченцето прилича на него и на покойната му жена.
– Когато го видях благодарих на Бога, че ми даде възможност да осъществя мечтата на Керен, – каза той.

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.