Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“

Човек бележи своето присъствие даже в Арктика. Освен празни варели от петролни продукти, на полярните острови можете да видите купчина от битови и промишлени отпадъци, строителни материали, счупени коли и самолети.
Според пресслужбата на Националния парк „Руска Арктика“ през 2014 г. за общото почистване на островите на Франц Йосиф са отпуснати 600 милиона рубли.
Тази година започва почистването и на остров Хейс, в близост до изоставената обсерватория на име Кренхел, където площта на боклука е 2 на 2 километра.
След това работата по почистването ще продължи на островите Греам – Бел и Хофман, както и на Земята на Александър.

Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.

В Западна Австралия, решили да издигне паметник на диво прасе, което през септември 2013 г. е били обвинено в кражба на бирени кутии. Идеята за издигане на паметник принадлежи на пътните служби.
Скулптурата ще бъде проектирана, за да напомня на местните шофьори за пътната безопасност. Очаква се, че на паметникът да има табела с напомняне за опасностите от шофиране в нетрезво и пияно състояние.
Видът на паметника се обсъжда масово. Вероятно край животното ще има разхвърляни празни бирени кутии. Монументът ще бъде поставен край пътя, но кога ще стане това не се съобщава.
Дива свиня попаднала в новините, след като туристи, видели как тя краде бира и рови в торбите за боклук. Животното било обвинено в открадването на 18 кутии с бира.
По-късно прасето с прякор Купчина е било ударено на пътя от кола и е умряло.

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.