Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.

Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.

Тази трогателна история е разказана от един ветеран, участвал във Втората световна война. След  тежък бой на един млад войник му се присънил сън, че е получил писмо от дома си. Сънят бил толкова ярък, че той се събудил. Било още тъмно, но той отишъл в съседната дивизия, за да дочака кога ще донесат пощата.

Уви, писмо нямал и разстроен потеглил назад. Когато се върнал, го посрещнали изненадани. Отвели го на мястото където е нощувал. Там зеела голяма дупка от бомба, когато другите я видели си помислили, че е загинал.

Така войникът се спасил от смърт. Какво е било това? Сън или провидение?

На 9 април 1699г. Петър 1 издал указ за „“Наблюдението на чистота в Москва и наказание за хвърляне на отпадъците по всички улици и алеи.“

Уместно е да се каже, че през периода на царуването си Петър 1 е издал повече от 4000 укази и различни документи, голяма част от която са насочени към подобряване качеството на живот и благоустройството на градовете в Русия.

Москва в тези дни е била в“непроходима кал.“ И указът на Петър 1 задължил жителите на столицата, да не се изхвърля по улиците боклука си, а да го изкарват далеч от града или да го закопават в земята.

Нарушителите ги очаквало наказание.

„Който изхвърли на улицата отпадъци и мъртва плът, ще бъде арестуван и наказан с бой с камшик“. Ако нарушителят се хване няколко пъти, се глобявал 10 рубли. А това били много пари за това време.

Най-известното оръжие на индианците е томахавката. Те я хвърляли или влизали в близък бой с нея.
Томахавката за тях е била символ на войната. Именно от индианците идва израза „да заровим томахавката“, т.е. да прекратим битките.
Узнавайки за този обичай на индианците европейците го кръстосали с друго оръдие символ на мира – тръба.
За да стане това, дръжката на томахавката направили куха, превръщайки в  мунщук, а чашата на тръбата се намирала от другия край на острието.
Такива подаръци били много нужни за индийските вождове, с които колонистите си осигурявали тяхната подкрепа