Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили Божията заповед за брак.

Бог ни е дал брака и начина, по който се създава той, не се е изменил.

Исус каза: “ „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“.

Бракът е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единство, което никога не може да се разкъса.

Все още няма абсолютно безнадеждни семейства. Всяка връзка може да се възстанови с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирим и да отхвърлим гордостта и ината си. Ние сме длъжни първо да мислим за другите, а след това за себе си.

Ако в живота ти все още е имало развод, то Бог може да прости, да изцели това и да даде надежда за бъдещето.

Ако си женен, цени своята съпруга и посвети своя брак на Христос.

Какво се случва, когато се колебаете да извършите това, което ви е казал Бог? Тогава първата крачка прави вашия враг. Дяволът ще действа с натиск върху вас.

Ако искате да живеете с вяра, тогава колебанията и съмненията ще бъдат едни от най-рискованите навици, които можете да си позволите. Те се явяват в резултат на нерешителността ви.

Библията казва, че такъв човек е нестабилен, не надежден и не е уверен в своите мисли, чувства и решения.

Ако мислите ви се раздвояват, такива ще бъдат и решенията ви. Вие се опитвате да живеете с вяра, а същевременно защитавате своя страх.

Ако вие се колебаете от вяра към страх и обратно, няма да имате никакъв напредък.

Още сега се разделете с навика си, да се колебаете. Вземете твърдо решение да се доверявате на Божието Слово и да постъпвате така, както То ви говори.

Когато към вас започнат да се прокрадват съмнение, отхвърляйте ги.

Когато Бог ви казва нещо, не губете време, за да го изпълните. Веднага пристъпвайте с вяра и по-този начин ще държите дявола далече от вас.

Психолози и социолози са доказали, че колкото един човек е по-благодарен, толкова е по-щастлив.

Ако искате да имате здрави взаимоотношения с някого, започнете да му благодарите.

Ще бъдете много щастливи и ще се наслаждавате на взаимоотношенията си с хората, ако развивате навика да им благодарите.

Апостол Павел казва: “ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас“.

Тази проста истина е в основата на добрите взаимоотношения.

Каква е първата мисъл за хората в живота ви? За твърде много от нас, тя може да бъде такава: „Какво трябва да направят, за мен? До какви проблеми стигнахме? Какво е нужно, за да се поправят?“

Но Павел ни показва по различен начин. Първата му мисъл за приятелите бе благодарност. И това е моделът, който трябва да следваме, ако искаме връзки ни да заздравяват и отношенията ни да останат добри.

Ето едно предизвикателството: Колкото по-дълго познаваме някой, толкова по-вероятно е да се съсредоточим върху грешките му и лоши му времена, вместо на щастливите епизоди от живота му и на неговите успехи.

Ето защо е необходимо усилие от наша страна, за да изберем да благодарим на хората в живота си.

Когато ние развиваме навика да благодарим на Бог за хората около нас, че бъдем щастливи и ще имаме трайни и вечни добри взаимоотношения.

Един учител обясняваше в час по математика свойствата на функциите. Той даде пример с хиперболата „1/х“.

Учителят попита:

– Какво ще стане с графиката на функцията „1/х“, когато „х“ е положително число клонящо към нула?

Показа клон на кривата, който се издигаше нагоре и все по-нагоре към безкрайността.
След това учителят попита:

– До къде ще стигне тази крива?

Вероятно очакваше, някой от учениците да му отговори: „До безкрайност“.

В стаята настана тишина. Учениците опулиха очи в графиката и безнадежно се мъчеха да открият отговора.

Учителят, за да им помогне, посочи тавана и попита:

– Какво е там над всичко останало?

Тихо, но уверено от задните чинове се чу глас:

– Бог.

Обикновено си мислим за молитвата като правилен и грешен начин на изразяване, който се формира в съзнанието ни.

Но ако мислим за молитвата, като за дишане, което идва от белите дробове или като кръв, преминаваща по кръвоносните съдове на сърцето, тогава имаме по-точна представа за нея.

Кръвта тече по вените постоянно, ние не прекъсваме да дишаме, но за това изобщо не мислим. Това е естествено, защото постоянно се извършва.

Ние не винаги осъзнаваме, че Христос ни свързва съвършено с Бога, но ако сме Му послушни, Той ни свързва с Бога, без наше знание, това става спонтанно, без особено усилие.

Молитвата не е упражнение, тя е самият живот. Пазете се от всичко, което ви пречи да се молите, по всяко време и на всяко място.
„Непрестанно се молете“, не губете навика си да се моли в сърцето си.