Едно от прозвищата на американците е гринго. Особено често така ги наричат в Мексико и другите страни на Латинска Америка.
Този термин идва от Испания, който се използва за всички чужденци, които говорят лошо испански.
По всяка вероятност, думата „gringo“ е произлязла от „griego“, т.е. „гръцки“, което го сближава с английския идиом за относително неразбрана реч „Greek to me“.
В една църквата един млад човек започна да издава брошура “ Християнски вестник“. При него дойде една доста възмутена жена и го попита:
– Сашо, ти ли печаташ някаква си там брошура?
– Не, при мен никога не се получава така красиво. Това е от принтера!
– ПРИНТЕР?!
– Да, принтер „КАНОН“.
– Принтер Канон? Американец ли е? Той член ли е на нашата църква?
Присъстващите, които бяха свидетели на този разговор, едва не паднаха от смях ….
Ако вие знаете, че безплатното сиренце е само в капана, то американците са склонни да вярват, че „няма такова нещо като безплатен обяд“ – There Is No Such Thing As A Free Lunch.
В действителност безплатен обяд са могли да получат през 1840 г. в месните барове, ако си поръчат бира.
Храните, които се предлагали като безплатни със питието били много солени, от което жаждата на клиентите се засилвала.
В резултат на това, икономията в случая водела до изразходване на средства, които превишавали по стойност един обикновен обяд.
Тази практика действа и сега по целия свят.
Например, ако си поръчате бира в Дъблин или Единбург, за сметка на заведението ви предлагат солени ядки.
Бъдете внимателни!
С изобретяването на телефона и Интернета нашият живот коренно се е променил. Сега можем да имаме връзка с близките си, дори да се намират много далече от нас. Но този прогрес има и свой минус.
В китайския град Чунцин добре са помислили за хората зависими от телефона. Такива хора следят само своите телефонни устройства и не обръщат внимание на това, което става наоколо.
В този град са създали специални пешеходни пътеки за такива хора, за да ги предпазят от внезапен сблъсък или удар.
Идеята е била взаимствана от американците. Във Вашингтон направили подобен експеримент, но поведението на хората не се изменило. Те ходили така, като се движели и преди.
Така нареченото „телефонно платно“ не могло да измени поведението на хората.
Мнозина идвали на това място само, за да снимат надписа: „Първият тротоар в Китай за потребители на мобилни телефони“.
Намерили се и такива, които минавали от там, изцяло погълнати от телефоните си, без да разбират, че минават от там, където трябва.
Може би във всеки по-голям град трябва да има такова място, защото хората зависими от телефоните стават все повече.
Репеят е популярен със своите закривени кукички, които лесно се залепват към дрехите. Латинското наименование на репея Lappa означава „да се хвана“. През 17 век Кулпепер установява, че билката е традиционно лечебно средство при подагра, камъни в бъбреците и треска.
Репеят е бил харесван и от Шекспир, който го споменава няколко пъти в пиесите си. Местните американци използвали растението за храна, дори приготвяли бонбони от него. Като лекарство репеят е бил използван от чероките за лечение на ревматизъм.
Репеят съдържа инулин, протеини, полизахариди, органични киселини, горчиви, слузни, смолисти и дъбилни вещества, фитостерин, танини, мазнини, гликозиди, соли на калций и магнезий, флавоноиди, сапонини, голямо количество желязо, витамин С. Семената на репей съдържат основни мастни киселини, витамини А и В2. Коренът съдържа химикали, наречени полиацетилени, които имат противовъзпалителни и антигъбични свойства.
Листата обикновено не са толкова ефективни, колкото корена, но и двете могат да се използват по идентичен начин. Листата от репей са особено ефективни за стомашни проблеми и лошо храносмилане, освен това стимулират апетита. Коренът се използва и като зеленчук в Япония, но същевременно се смята за най-важната част от билката.
Използва се като средство за изчистване, за отделяне на отровите от организма, при кожни проблеми, артритни болки. В Китай семената от репей се използват за лечение на плеврит и настинка, която протича със суха кашлица и възпалено гърло. В Индия и Русия билката е популярно средство за лечение на рак.
Най-общо репеят стимулира обмяната на веществата; има диуретично и потогонно действие; регулира кръвното налягане и захарта; унищожава токсините в кръвта; помага при хемороиди, акне, косопад, подути лимфни възли, разширени вени, чернодробни заболявания; стимулира секрецията на жлъчка; премахва пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; използва се при лечение на дерматити, екземи, себорея; помага при чернодробни заболявания. Смята се, че репеят има противотурморно действие при чернодробни заболявания.
Маслото от репей е отлично средство за подхранване на миглите и ноктите. Освен това е незаменимо средство и в грижите за косата. То усилва капилярното кръвообращение и възстановява обмяната на веществата в кожата на главата, като същевременно укрепва и подхранва корените на косата. Използвайте масло от репей при цъфтеж на косата; за подхранване на изтощената коса; при наличие на косопад и пърхот; за възстановяване на блясъка на косата.
За да си направите запарка са ви необходими сушени корени от репей. 2 чаени лъжички смлени изсушени корени се заливат с 400 мл вряла вода, варят се около 5-6 минути и се оставят да престоят 6 часа, след което се прецеждат. Пие се по 100 мл от запарката, 3 пъти дневно преди хранене.
Извлек от семена на репей се прави като 1 чаена чаша леко счукани семена се заливат с 400 мл студена вода и се оставят да престоят така една нощ. На сутринта извлекът се прецежда и се пие по 100 мл, 3 пъти дневно преди хранене.
Репеят не бива да се употребява от кърмачки и бременни жени. Не се препоръчва при диария. При допир до кожата може да причини раздразнение и зачервяване. Препоръчва се да се прилага под лекарски надзор.