На 19 март 1474г. в Венеция за първи път в света е бил приет закон за защита на авторските права и изобретения. Това е първият закон, който е гарантирал защита на авторското право. В него се е признавало „морално право“ и изключително право за използване на изобретението или творбата от автора за ограничен период от време.
През този период във Венеция живее и твори Леонардо да Винчи. Творчеството му включва не само картини и скулптори, но и прототипи на съвременния танк, скафандър, въртолет, парашут….
За съжаление великият художник и изобретател, не е могъл да се възползва от преимуществата на този закон. Възможно е ученият да се е боял от църквата, която с голямо подозрение се е отнасяла към всякакви нововъведения.
През Средновековието предшественици на авторското право са били така наречените привилегии. Обикновено те се давали от монарха на автора. Привилегията била свързана с правилата и начина на разпространяване на литературните произведения на наградения автор.
Но тази практика била рядко явление. Много учени и хора на изкуството считали, че да заявяват правата върху произведенията си е безсмислено и греховно. Според тях творбата или изобретението представлява малка частица от Божественото знание, изразено по осъществим начин.

Робот можеш да направиш от каквото си искаш. Например, роботът Belvedere, чийто автор е Andrew Wolff, е направен от прахосмукачка. Основното приложение на робота е, че забавлява семейството и гостите.

Роботът може да се движи и да избягва препядствията, за сметка на ултразвукови и инфрачервени сензори. Той може и да говори. На британски език роботът може да прави забележки, да разказва анекдоти, да предлага храна. На горната част на механизма се пренасят съдове с храна и напитки.

При натискане на специален бутон от робота се чува музика и той започва да танцува. Танцуването му е условно. Просто рязко потрепва в различни посоки. Особено впечатление прави пеперудената вратовръзка, която от време на време се движи.

За да направиш такъв робот сам са ти необходими: прахосмукачка, микропроцесор Arduino Mega, Adafruit WaveShield за възпроизвеждане и запазване на музиката, песни, усилвател на звука LM386 през високоговорителите, ултразвукови сензори и датчик-гама тонколони, серво за да се движи вратовръзката, регулатори на напрежението, ключове и бутони.

Това е тайнствена книга, написана преди 500 години от неизвестен автор, на непознат език, с несрещана досега азбука.

От както е открит ръкопаса, много са се опитвали да го разшифроват, но до сега никой не е постигнал успех. Той е станал Свещеният Граал за криптографията.

Възможно е дадената находка да е мистификация или безсистемен набор от знаци.

Книгата е наречена на името на американският книковезец Уилфрид Войнич, съпруг на извесната писателка Етел Войнич. Книгата е придобил през 1912г..

Сега тя се съхранява в библиотеката за редки книги Байнеке в Йейлския университет..

Съвременни руски писатели са създали алтернативен учебник по литература, Всеки писател, участващ в създаването на учебника е избрал от училищната програма своя любим автор и е написал статия за него.
В учебника са включени 42 статии. Забележително е, че за Цветаева, Некрасов и Маяковски са били написани по две статии.
В издателството са отбелязали, че всички материали, освен статията на Максим Кантор за Маяковси, са написани специално за целта.
Учебника е написан с цел да допълни съществуващите учебници по литература. Одобрение на учебника от Министерството на образованието и културата за сега няма.
Питам се: „Ако нашите писатели се организират да създадат учебник по литература, доколко той ще въздейства на учащите се, за да прочетат поне едно литературно произведение от задължителните“?