В Ватикана е намерен древен ръкопис, който хвърля светлина върху обстоятелствата около раждането на Исус. Документът е написан в първо лице единствено число. Американският учен, който е дешифрирал текста предполага, че авторът е видял със собствените си очи Христос.
Това е един уникален исторически документ лежал повече от 250 години в архива на Ватикана. Текстът е озаглавен “ Откровение за влъхвите“. Той е написан на сирийски, който е диалект на арамейски.
Ръкописа е преведен от английският професор по религиозни изследвания от университета в Оклахома Брент Ландо. Според него, това е копие, написано през III век. То се е появило сто години преди появата на евангелието от Матей.
Съгласно древният документ, влъхвите принесли дарове на младенеца са десетки. Освен това мъдреците са дошли от Штар страна, която преводача отъждествява с Китай. В документът е казано, че влъхвите се явяват потомци на Сит – третия син на Адам. Те били мистици от секта, в която са „се молили в тишина“. Авторът описва подробно ритуалите и обредите им.

Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.

Смятаната за изгубена картина на Леонардо да Винчи е открита в частна колекция в САЩ.  Произведението ще бъде показано за първи път в Националната галерия в Лондон.
Картината се нарича „Спасителят на света“. На нея е изобразен Христос с вдигната нагоре дясна ръка.
Според експерти картината наистина принадлежи на Леонардо да Винчи. Известно е, че платното е било притежание на Чарлз I и Чаррз II, а след това следите й се губят.
Картината има размери 47х 66 см и по сюжет напомня друга известна картина на художника „Йоан Кръстител“, която сега се намира в Лувъра.
За съществуването на картината „Спасителят на света“ специалистите знаят от гравюра направена от чешкият художник Вацлав Холар.
Според оценката на експертите  цената на картината може да достигне 200 милиона долара.

Когато бил малък, баба му често му повтаряла:
– Ще дойде ден и ти вече ще си голям. Когато ти стане тежко иди в църквата. Там ще ти олекне.
Минали години. Момчето пораснало. Живота му бил тежък и труден. Тогава си спомнил думите на баба си и отишъл в църквата. Непознат се приближил към него и наставнически му казал:
– Не дръж и двете си ръце така.
Дребничка женица прибягвайки край него строго замърморила:
– Не стой там!
Трета направо му закрещяла:
– Как можеш да се обличаш така?
Отзад го подръпнали:
– Неправилно се кръстиш.
Накрая при него дошла една жена и му казала:
– Трябва да излезете от църквата. Купете си книжка, в която е посочено как да се държите тук и тогава елате пак.
Излязъл човекът от църквата. Седнал на пейката и горчиво заплакъл. Изведнъж чул глас:
– Какво ти е, дете, защо плачеш?
Повдигнал човекът просълзеното си лице и видял Христос. Тогава с болка запитаният отговорил:
– Господи, не ме пуснаха в църквата.
Исус го прегърнал и му прошепнал:
– Не плачи, мен отдавна не ме пускат тук.

Историята за появата на словосъчетания като „нашата ера“ и „до нашата ера“  е доста забавна. До тогава се е използвала друга временна импровизация въведена от император Диоклетиан. Според неговата версия, историята започва с неговото раждане. Какво самочувствие само!
През 525г. римският абат Дионисий Малкия, решил, че това е неправилно. Нали самият Диоклетиан бил гонител и мъчител на християните.
Дионисий решил, че правилно ще бъде времето да се отчита от раждането на Христос и започнал да изчислява, кога точно се е случило това.  Той изхождал от това, че Исус, когато започнал своята проповед, бил на около 30 години, че разпятието му било в навечерието на юдейската Пасха при император Тиберий. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване датата на Пасха (с помощта на слънчевия и лунния календар), той установил, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март, 31 години след неговото раждане.
Днес се знае, че той е сгрешил с 8 години, но независимо от това неговото летоброене станало популярно и било окончателно утвърдено от английския монах Бедоя Почитаемият.
Най-дълго от католическите  страни се съпротивлявала Португалия срещу това нововъведение. В тази страна започнали да използват новото летоброене едва през 1422 г.
Интересното е, че някои баптисти в Америка протестират против това летоброене, поради това, че Дионисий е направил грешка при изчисленията.