Posts Tagged ‘Слънце’

Мир, но Неговия

събота, февруари 29th, 2020

Слънцето се усмихваше приветливо на небосклона. Топлината му радваше всичко живо. Птиците весело пееха, а треви и цветя надигаха глави, търсейки жадно лъчите му.

Младен седеше до дядо си на припек в двора. Той бе неуморен в задаването на въпроси и сега не оставяше дядо си намира.

– Дядо, кога човек научава най-много за Бога? Навярно когато му е хубаво, весело и спокойно?

– Не, – засмя се старецът, – много се заблуждаваш, ако смяташ, че такова време е най-подходящо за това.

– Тогава кога? – Любопитното носле на малчугана щръкна нагоре.

– Когато ти е най-трудно, връхлитат те неприятни изненади, а силите ти са на предела, – въздъхна тежко дядото. – Всяка беда в този свят, независимо дали това е нечия смърт, заболяване или тежка загуба, ще пробуди у човека нещо, което той не е подозирал, че го има.

Младен смръщи вежди като възрастен, докоснат от голяма мъка и печал.

– Ако си седим на спокойствие, – засмя се старецът, – изобщо няма да съзрем в „тъмнината“ скритите съкровища, които са предназначени за нас.

– Да, но това ще наруши мира ни, – вметна набързо Младен.

– В присъствието на Бога, всеки от нас усеща мръсотията и нечистотата, забързаността на обърканото ежедневие, интереса към материалното облагодетелстване, което не може да не го изкара от привидното му равновесие.

– Тогава мирът не е добър, – констатира Младен.

– Зависи, – наклони леко глава на една страна старецът. – Когато в света кажат: „Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление“, а Господ на Мира ни „дава мир всякога и всякак“, защото само „Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ни и мислите ви в Христа Исуса“.