Богобоязливи Божий служител в трудните години бил арестуван и заточен, заедно с много християни и невярващи. Много от затворниците умрели от студ и глад.
Веднъж заедно с други затворници бил взет, за да копае дупки за стълбове. На всяка дупка поставяли по един човек и усилена въоражена охрана. Този, който можел да ги обстрелва, бил поставян между двама затворници на разстояние 25 метра от тях.
Земята била замръзнала. Трудно се копаело. Всички били гладни и уморени.
Когато била обявена почивка, Божият служител седнал на замръзналата земя и със сълзи на очи се помолил на Господа:
– Скъпи Татко, виждаш, че съм много гладен, дай ми едно парче хляб, не ме оставяй да умра тук.
Изведнъж чул, че един от пазачите го вика. Той дошъл до него и го попитал:
– Вие ли ме повикахте?
Пазачът го погледнал и казал:
– Имаш ли тук познати?
Мъжът отговорил:
– Моя дом е на няколко хиляди километра от тук и вие знаете, че освен затворниците и пазачите тук няма никой.
Пазачът казал:
– От гората преди малко излезе един мъж, който приличаше на Исус Христос. Такъв съм го виждал в Библията на баба ми, когато бях малък. Той ми каза твоето име и ме помоли да ти предам това.
Във вързопа имало гърне със супа и голям комат хляб. Затворникът се разплакал, а пазачът му казал:
– Не плачи, а седни и се наяж, преди да те повикат за работа. Няма да кажа на никого за това.
Мъжът вдигнал ръце и благодарил на Бога, за бързия отговор на молитвата си.

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

Семейство Shmukler е произвеждало гвоздеи през целия си живот. Това се предавало от поколение на поколение. Всеки наследник бил толкова заангажиран с производството, че нямал нито ден почивка.
Веднъж бащата казал на сина си:
– Синко, 30 години вече работя в това предприятие и нито един ден не съм си почивал. Оставям те да управляваш фирмата един месец, докато ние с майка ти отидем на почивка.
– Татко, но аз не съм специалист в това производство, а само маркетолог. Аз съм рекламодател.
– Сине, ние имаме складове пълни с пирони. Поръководи, продай тези пирони, а аз ще се върна след месец и всичко ще бъде наред.
Останал синът. Бащата заминал. След две седмици бизнесменът получил телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните свършиха“.
Бащата се върнал веднага и още от вратата започнал да разпитва:
– Как така свършиха?
– Татко, аз пуснах реклама……
– Я, покажи!
Синът смутено подал макета на билборда. На него бил изобразен Исус Христос на кръста, а отдолу имало надпис: „Гвоздеите на Shmukler го държат вече 2000 години“.
Бащата разярен закрещял:
– Ти, може да си идеален маркетолог, но си голям идиот. Как можеш да сложиш Исус Христос на реклама? Бързо я сваляй!
Бащата дал съответните заповеди, увеличил производството и отишъл отново да почива. След една седмици отново получава телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните пак свършиха“.
Бащата светкавично се върнал в къщи. Намръщено погледнал сина си и едва сдържайки гнева си казвал:
– Какво, пак ли реклама…?
– Успокой се, никакъв Христос няма на нея. Направих така, както ти искаше.
Бащата погледнал недоверчиво рекламата.На нея бил изобразен празен кръст, Без Христос, а отдолу се мъдрел надпис: „Ако имахте пироните на Shmukler…..“