Настанаха тежки години. Петър не бе мързелив, но парите не стигаха и той взе заем. В началото насмогваше да го изплати, но остана без работа и нещата се влошиха.

– Е, имам приятели, – каза си той, – не вярвам да ме оставят в беда.

Отиде при Крум и му разказа за неволите си. Приятелят му го изгледа недоволно и гордо отвърна:

– Аз вече не съм ти приятел. Сега имам други, те са по-важни за мен. Ето ти един лев. Сега не мога да ти дам повече.

Петър наведе тъжно глава и се упъти към Добромир, с нова надежда.

Когато двамата се срещнаха той му каза:

– Приятелю, знаеш, че винаги съм те ценял и съм държал на нашата дружба, но сега съм в беда. Помогни ми!

– Днес съм много зает, – каза важно Добромир, – сега съвсем не ми е до тебе. Всичко което мога да направя за теб е да те посъветвам, друг път да не теглиш заеми.

Петър отпусна безпомощно ръце, обърна се и си тръгна. Бе огорчен и сърцето му безпомощно пърхаше.

Изведнъж се сети за Спас. Той не му обръщаше много внимание, но се числеше към неговите приятели.

– Едва ли ще ми помогне, – каза си Петър. – Той има много деца. От къде ще вземе, за да ми даде?! Но поне ще ида да му се оплача, той винаги ме е изслушвал и ми е давал добри съвети.

Когато почука на вратата на Спас, Петър не смееше глава да повдигне. Бе съкрушен и отчаян.

– Какво се е случили с теб? – попита Спас, когато отвори и вида приятеля си.

– Не смея и уста да отворя пред теб, за да разкажа мъката си. Малко внимание ти обръщах, но ме сполетя голяма беда и вече няма към кого да се обърна за помощ.

– Аз те уважавам като мой приятел, – усмихна се Спас. – Не се безпокой, ще ти помогна.

Как мислите, кой от тримата се оказа истински приятел?

Мирон лежеше в кревата си, плътно обвит с одеяло. Някакъв грип бе хванал. Но вече му бе толкова лошо, че вече не можеше да издържа.

Едва се надига от леглото, присегна се към телефона и бързо набра номера:

– Пасторе, чувствам се много зле.

– Какво ви е?

– Лекарят каза, че грип съм хванал.

– Ще се помолим в нашия дом за вас, – обеща пастирът.

В стаята влезе Мишо и попита баща си:

– Защо се обади на пастира?

– Чувствам се много зле. Такъв малък бацил, а се задушавам, – изстена Мирон.

– Е, тогава не е един, а милион, – отбеляза Мишо. – И защо те са „обезпокоени и заговорничат напразно“?

Малкият имаше предвид не някой друг, а „гадните“ бацили.

– Наистина напразно заговорничат, – съгласи се Мирон, – молят се за мен!

Нели бе дребничка макар и вече на години да минаваше за младеж. Тя седеше на една пейка пред болницата и се чудеше:

– Какво правя тук?

Погледа ѝ бе привлечен от едро яко момиче, което излизаше от болницата. То псуваше и крещеше неприлично.

Нели не се уплаши от него, а го приближи и кротко попита:

– Неприятности ли имате? Мога ли с нещо да ви помогна?

Момичето я погледна гневно и изпсува. След това добави по-спокойно:

– Тук дойдох да прекратя бременността си, а те само ме мотаят … Помисли си добре. В напреднала бременност си. Абортът може да се окаже смъртоносен за теб ….Дрън, дрън, … ако ще правят нещо да го правят….

Нели не одобряваше абортите, но какво можеше да каже на това развилняло се момиче?! Тя се чувстваше безсилна за да спре това безумие.

Изведнъж Нели се усмихна на момичето и попита:

– Преди да си тръгнеш, мога ли да те прегърна?

Момичето бе изумено, но кимна с глава в знак на съгласие.

Нели пристъпи към нея и я обгърна с ръцете си. Момичето се разплака.

Хората непрекъснато се натъкват на тежките последици от постоянните нарушавания на Божите повеления, но Бог им говори:

– Наистина те възлюбих с вечна любов. Затова продължих да ти показвам милост.

Нели в този ден бе отразила Божието сърце изпълнено с любов.

Там пред болницата това нещастно и отблъснато момиче се сблъска с истинската любов.

Бог няма да пренебрегне греха ни, но Той ни обича. Отворил е обятията Си за всеки и ни чака. Спрете да бягате от Него!

Петър бе слушал да се казва за едно племе:

– Там тестват младите мъже за зрелост, като ги остават в самота.

И той като младеж реши да изпита себе си.

Тръгна на далечен път и се озова в една красива цъфтяща долина.

Огледа се наоколо и забеляза заснежения връх на планината, който си извисяваше много високо.

– Ще се изкача до него, – реши младежът.

И започна да се изкачва.

Когато стъпи на върха, видя в безкрайното пространство красиви пейзажи. Сърцето му се изпълни с гордост.

Изведнъж чу странно шумолене в краката си. Погледна и видя една змия. Той веднага отскочи, но змията проговори:

– Умирам, тук е прекалено студено за мен и няма никаква храна. Вземи ме със себе си и ме занеси в долината.

– Да не съм луд, – намръщи се младежа. – Познавам природата ти. Ти си змия и ако те взема ще ме ухапеш. Смъртта ми е неминуема.

– Няма да се държа с теб така, – примоли се змията. – Ако ми помогнеш няма да ти навредя.

Петър ѝ нямаше доверие, но тя толкова изкусно го убеди, че той я пъхна под дрехата си и заслиза за надолу.

Когато слезе в долината младежът, внимателно положи змията на земята.

Изведнъж влечугото се обърна и го ухапа за крака.

– Обеща ми, – извика Петър.

– Ти какво очакваше? Много рискува, като ме взе със себе си.

Един млад човек дойде при учителя си и го попита:

– Как трябва да живея и какво точно трябва да правя в живота си?

Учителят влезе в една от съседните стаи. Забави се съвсем малко, а когато се появи, в ръцете си държеше малко ковчеже.

Обърна се към младежа и каза:

– Вземи това и го сложи на видно място в дома си. Това е всичко, от което се нуждаеш.

Младият човек се прибра и постави страната вещ, както му бе поръчано.

След известно време младежът усети в себе си раздразнение. Огледа се и се замисли. И накрая разбра.

– В стаята нищо не хармонира с ковчежето, – извика изненадано той.

Преобрази стаята.

След време откри, че обстановката в стаята ярко се откроява от тази в къщата и промени дома си.

Погледна през прозореца и прозря, че домът му не се хармонизира с града и промени града, а след това ……страната си и света.

Ако открием нещо скъпоценно и стойностно, не трябва ли това да ни подтикне да променим всичко около нас и да го уподобим на него?!