Сашо бе отгледан в християнско семейство. Баща му и двамата му братя загинаха в самолетна катастрофа.

От тогава Сашо бе спохождан от съмнения относно християнството.

Малко преди да навърши двадесет години той бе загубил вярата си.

Сашо стана известен комик и блудник. Затъна в разврат и се отдаде на алкохола.

Една студена зимна сутрин той се прибираше в къщи.

Един непознат мъж му даде Нов Завет джобен формат.

Сашо разгърна страниците му.

В една от забележките пишеше:“ Който се бори със безпокойството трябва да прочете Матей 6:27-34 от Проповедта на планината на Исус“.

Той веднага отгърна там и прочете:

„27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;
29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери“.

Тези думи разпалиха огън в сърцето му.

Той стоеше на улицата в студа и четеше Проповед на планината.

От този момент животът му корено се промени.

Такава е силата на Писанието. Библията е жива. Тя не прилича на никоя друга книга.

Божието Слово е по-остро от всеки меч с две остриета. То „прониква до разделянето на душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето“.

Писанието притежава мощна сила. То променя и води до духовна зрялост.

Нека го отворим и да го четем на глас, като молим Бог да запали сърцата ни.

Той обещава, че думите, които е изрекъл, „няма да се върнат при [Него] празни, но ще изпълнят това, което [Той желае] и ще постигнат целта, за която [Той] го е изпратил”.

Бурята остави много хора без домове. Единственият им багаж бяха дрехите на гърба им.

Милен седеше в хотела, където временно бяха настанили пострадалите.

Около него седяха няколко мъже, които попиваха жадно новините от преживяното в бурята. Те бяха много шокирани от чутото.

Няколко минути по-късно при Милен дойде един младеж и попита:

– Много се извинявам, че ви безпокоя, но моля да ми обясните. Изгубили сте всичко, а сте толкова спокоен?!

О, Милен съвсем не се чувстваше така, но околните го възприемаха по друг начин.

Тогава той обясни:

– Аз съм християнин и …

Милен не успя да довърши изречението, когато лицето на младежа грейна и той каза:

– Разбира се! Вие имате Бог. Разбрах! Всичко има смисъл!

И си тръгна усмихнат.

Може би през следващите седмици и месеци Милен щеше да има много подобни разговори.

Единственото, което той желаеше, бе да бъде изпълнен с Божия мир, за да отнесе Словото и Божията любов до всеки в този безпомощен и безнадежден свят.

Иван заедно със семейството си току що се върна от почивка. Дали изобщо си е починал? Не не беше.

Не напразно той си спомни фразата: „Почивката е родителство, но някъде другаде“.

Ето само един ден от тяхната почивка.

В неделя цялото семейство реши, вместо да отиде на църква, да излезе на разходка сред природата.

– И без това в нито една от църквите в района няма богословска чистота, която изисквам, – каза си Иван, въпреки, че се чувстваше малко гузен.

Съпругата на Иван Рени предложи:

– Хайде да отидем до водопада с колата, той е едва на тридесет минути от тук.

– Не искаме да седим в тъпата кола, – разбунтуваха се децата.

Накрая решиха да тръгнат пеша, но мърморенето продължи. Момчетата се сбиха.

На Рени и дойде много и тя извика:

– Стига! Да се прибираме. Това вече не е забавно.

– Отиването до водопада бе твоя идея, никой от нас не искаше това, – напомни ѝ Иван.

Можете да си представите какво стана тогава. Всички се скараха, но въпреки всичко продължиха да вървят към водопада.

Спряха на него само, за да направят принудителни усмивки за няколко снимки, които по-късно щяха да поставят в семейния албум.

По обратния път се сдобриха.

Следобеда прекараха на басейна.

Всичко бе добре до момента, когато Рени се спусна по водната пързалка и слезе от нея, стискайки лявата си ръка.

– Какво ти е, – попита загрижено Иван.

– Малкият ми пръст влезе в някаква пукнатина, като се спусках надолу, – хлипаше Рени.

Бе станало доста лошо, кокалчето бе извадено от ставата.

Четиримата още мокри бързо се облякоха и тръгнаха с колата към Бърза помощ.

Докато докторът наместваше ставата на Рени, Иван се опитваше да ободри децата в колата.

След три часа се прибраха изтощени.

Бяха забравили да затворят вратата и тя зееше широко отворена.

Бунгалото, в което бяха отседнали бе в гората, за това заспаха със страх.

– Ами ако вътре се е намъкнало някое горско създание, – мърмореха момчетата, докато уморени затвориха очи.

А после иди вярва, че почивките били много релаксиращи.

Петър Николаев получи подарък красив швейцарски часовник за дългогодишната си служба в предприятието.

Мина време и часовникът спря да работи.

Загрижена за подаръка на баща си Димка занесе часовника при един часовникар, който бе на две преки от тях. Когато майсторът огледа часовника ѝ каза:

– Не мога да го поправя.

Димка реши:

– Ако той не може има и други часовникари. Все ще се намери някой, който да го поправи.

Отговорът от другите часовникари бе един и същ:

– Непоправим е.

Димка сподели с майка си:

– Всички часовникари, на които занесох подаръка на татко, смятат, че този часовник не може да се поправи.

– Изпрати го на фирмата, която го е направила, – посъветва я майка ѝ.

Димка бързо го изпрати, като поясни в бележка към него, че часовникът се е счупил и никой не се наема да го поправи.

След броени дни Димка получи часовникът по пощата. Той вече работеше. Фирмата, която го бе направила, нямаше никакъв проблем с отстраняване на повредата.

Ако в живота е разбит брак ви, нарушени са приятелските връзки или каквото и да е от този род, не отивайте при „съветници“, те могат нацяло да ви объркат.

По-добре идете при Твореца им, Той може да ги накара отново да работят нормално.

Майката на Светла след кратко боледуване почина.

Нейната колежка Даниела, която бе имала рак, сподели с дъщерята на починалата:

– Майка ти беше много мила с мен. Съжалявам, че тя почина ….. – Даниела се разрида, – вместо мен.

– Майка ми те обичаше, – опита се да я успокои Светла. – Тя се молеше на Бог да позволи да видиш как растат момчетата ти.

Двете се хванаха за ръце. Светла плачеше с Даниела.

– Боже, дай Твоят мир и спокойствие на Даниела, – молеше се Светла. – Помогни ѝ да превъзмогне скръбта си. Благодаря Ти за това, че тя с помощ Ти успя да прости и продължи да обича съпруга си. Това ѝ даде възможност, да се грижи за двете си растящи деца.

Бог знае как се борим с емоциите си.

Даже когато скръбта изглежда безкрайна и непоносима, Бог потвърждава, че е с нас и не се е изменил.

Така Той ни утешава и ни дава сила да бъдем благодарни за Неговото присъствие.