Майката на Светла след кратко боледуване почина.

Нейната колежка Даниела, която бе имала рак, сподели с дъщерята на починалата:

– Майка ти беше много мила с мен. Съжалявам, че тя почина ….. – Даниела се разрида, – вместо мен.

– Майка ми те обичаше, – опита се да я успокои Светла. – Тя се молеше на Бог да позволи да видиш как растат момчетата ти.

Двете се хванаха за ръце. Светла плачеше с Даниела.

– Боже, дай Твоят мир и спокойствие на Даниела, – молеше се Светла. – Помогни ѝ да превъзмогне скръбта си. Благодаря Ти за това, че тя с помощ Ти успя да прости и продължи да обича съпруга си. Това ѝ даде възможност, да се грижи за двете си растящи деца.

Бог знае как се борим с емоциите си.

Даже когато скръбта изглежда безкрайна и непоносима, Бог потвърждава, че е с нас и не се е изменил.

Така Той ни утешава и ни дава сила да бъдем благодарни за Неговото присъствие.