Това е кекс от сушени плодове, а не кекс със сушени плодове, защото в него има много сушени плодове и прекалено малко брашно.

Полученият кекс насища. Той е вкусен и полезен.

И най-важното е, че се прави бързо и леко.

За целта са ви необходими: 300-400 г смес от ядки и сушени плодове, в случая са използвани два вида стафиди, сушени сини сливи, сушени боровинки, смокини и орехи; две яйца, шест супени лъжици кафява захар; шест супени лъжици брашно и половин чаена лъжичка бакпулвер.

Начин на приготвяне:

Плодовете се нарязват на малки парчета и се смесват с орехите.

Разбийте яйцата и ги прибавете към сместа.

Добавете захарта, брашното и бакпулвера, и разбъркайте добре.

В тавичка намазана с мазнина излейте получената маса. Запечете кекса в предварително загряна фурна до 180 градуса за около 45 минути.

Има толкова много места, които можете да посетите най-малко един път в живота си. И не по-малко ястия, на които искате да се наслаждавате.

Но има ресторанти, в които независимо от вкусната кухня и отличното обслужване, дори малко храна няма да можете да погълнете, заради красивите места, в които се намират.

Има такива ресторанти на земята, в които от възхищение, рискувате да загубите апетита си.

Такъв е Grotta Palazzese в Италия.

Какво ще кажете да вечеряте в пещера?

Морето е пробило два големи естествени отвора в резултат, на което се е получила огромна полукръгла „зала“ с диаметър около 30 метра.

Някога на това място са се провеждали приеми и балове, а сега там се разполага уникален ресторант, предлагащ италианска кухня.

Смесете кимион с лютив червен пипер и сол, и подправката за тако, традиционно ястие в мексиканската кухня, е готова.

Кимионът отлично подхожда за почти всяко ядене с домати от мексиканската или южноамериканската кухня.

Поради високото съдържание на желязо, тази подправка отлично се справя с повишаване на концентрацията на вниманието и когнитивните функции на мозъка.

Кимионът е необходим за предотвратяване на анемията.

Роза намери паднало от дървото малко на енот. Майка му никъде не се виждаше.

Роза и дъщеря ѝ Елена решиха да приберат малкото у дома си. Те го нарекоха Топчица, защото беше закръглено, мекичко и топличко.

Енотчето бързо започна да се възстановява и си избра свое място в дома на Роза.

Топчица бързо се сприятели с двете кучета в този дом.

Вече порасналият енот се смята за куче и върви след стопаните си навсякъде.

Унесен в мисли, Камен почти не забеляза група десетгодишни хлапета, които крещяха. Когато се приближи разбра, че малчуганите замеряха с камъни едно четиринадесетгодишно, високо и красиво момче и му крещяха:

– Тъпак! Малоумен! Лигаво лайно! …….

Но въпреки ръста си, едрото момче само се свиваше от страх и болка при всеки удар. Един камък го улучи в челото и то се свлече на земята. Малчуганите се втурваха напред, готови да го ритат.

Камен връхлетя, сграбчи едно за ухото, препъна друго и лекичко го срита. След миг цялата банда търти на бяг, сипейки ругатни.

Камен се наведе над падналата жертва.

– Няма страшно, отидоха си – каза той на ридаещото момче, което се беше свило на топка и закриваше лицето си с длани.

Момчето продължаваше да хлипа.

– Няма да те нараня. Те си отидоха.

Камен го докосна леко по рамото. Момчето изведнъж оживя и замахна с такава бързина, че юмрукът му улучи челото на спасителя му.

Камен отскочи с вик на изненада и болка. Момчето го изгледа смаяно и запълзя назад към близката стена, като се озърташе с ужас за мъчителите си.

– Какво ти става, луд ли си? – викна Камен на уплашеното момче. – Опитвах се да ти помогна, а ти без малко да ме убиеш.

Момчето продължаваше да го зяпа, накрая започна да мучеше несвързано.

Камен осъзна, че момчето е нямо. Протегна ръка. Момчето бавно я хвана и той му помогна да се изправи.

– Ела с мен, – каза му Камен.

Момчето го гледаше без да реагира. Беше и глухо. Камен му направи знак да го последва и то бавно тръгна, плачейки от болка и унижение.

Десет минути по-късно, когато Камен почистваше момчето във кухнята, нахълта Ана. Като видя окървавеното момче Ана ахна и кресна:

– Какво си му сторил?

– Едни чаровни хлапета го замеряха с камъни и аз ги прогоних, – викна Камен на свой ред.

Ана се почувства виновна за избухването си.

– Съжалявам. – каза тя, но Камен само изсумтя. – Много съжалявам, – повтори тя, после разтревожена пристъпи до момчето и го целуна.

Камен я гледаше изумен. Момчето малко се поуспокои. Ана  го погали по косата и погледна към Камен.

– Това е брат ми Самуил, – обясни тя. – Хората го смятат за малоумен. Той е глухоням. Обясни ми какво стана?

– Беше на улицата и някакви хлапетата хвърляха камъни по него.

– Изверги! – възкликна тя. – Мислят, че всичко ще им се размине, защото той не може да се оплаче.

– Няма ли кой да го пази?

– Има, но иска да бъде сам и вечно бяга навън, защото иска да бъде като другите. Но те го мразят и се боят от него. Казват, че бил обладан от дявола.

Вече по-щастлив, Самуил посочи Камен, измуча и изигра сцената с хвърлянето на камъни и появата на спасителя му.

– Той иска да ти благодари.

– Как разбра? – попита недоверчиво Камен.

– Не знам, но той има добро сърце, макар да не може да говори.

Тя хвана ръката на Самуил, разтвори дланта му и я протегна към Камен. След като момчето разбра какво се иска от него, започна енергично да тръска ръката на своя спасител.