Глаголицата е първата славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 855  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език.

Названието глаголица идва от думата глагол, означаваща „дума“, такова е и названието на буквата Г. Тъй като да глаголя означава да говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековните гръцки малки букви. Предполага се, че буквите Ш, Щ и Ц са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици.

Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до хазарите.

Глаголицата е съставена само от един вид букви, няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска  – обла глаголица и хърватска – ъглеста глаголица.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.

С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.
На глаголица са били написани и първите оригинални славянски произведения.

При пристигането си в Моравия братята Кирил и Методи били приети от княз Ростислав в неговата столица Велеград.

Славянската реч на дошлите учители, силата на думите им и благочестивият им дух покорили сърцето на моравския княз и хората, които живеели там.

Писмеността и книгите, които донесли двамата братя, били поразяващи. Местните били развълнувани, всичко това им изглеждало като дар от небето. Ростислав събрал учениците и ги дал на Кирил и Методий да ги обучават.

Продължавайки започнатия в Цариград превод, Константин с Методий превели доста богослужебни книги, литургии, утринни и вечерни служби. Започнали и славянски богослужение.
„И се отвориха ушите на глухите към слушане на книжовни слова и служби, и за немите езикът стана ясен“.

Вместо да се проповядва на немски език и богослуженията да се извършват на непонятен латински език, народът слушал проповеди, нещо което не се е случвало до сега, на родния си език.

Братята не ограничили дейността си само в столицата на Моравия. От там Константин с брат си ежедневно се отправял по-нататък, посещавал градове и села.

Огласявал на невярващите думите на живот, поучавал народа чрез кръщение да се откажат от греховете си. Говорели им, че без това те не могат истински да се спасят.

Целта на учителското ходене на братята, било обучение и утвърждаване на хората от Моравия, които вече били приели християнството.

Константин израстна при добри родители. Майка му много се притесняваше за него. Той беше по-малкия от момчетата им:

– Как ли Константин ще се устрои в живота си?

– Надявам се, – казваше баща му, – че Бог ще направи от него такъв баща и строител, че да осигури всички християни.

Така и стана.

Константин даде азбука на славяните, така че те да разбират и приемат Божието Слово.

Когато Константин Философ бил на седем години сънувал странен сън. Той изтичал при родителите си и им го разказал:

– Сънувах, – започнал да разказва Константин, – че управителя на града е събрал всички девици и ми каза: „Избери си една от тях за невяста“. Огледах ги и си избрах най-красивата от тях, украсена с злато и скъпоценни камъни, която се казваше София.

Тогава родителите му разбрали, че Господ е отредил за сина им София, Божията мъдрост.

Зарадвали се в духа си и усърдно започнаха да учат Константин не само да чете и пише, но и на Богоугодна доброта и благочестие.

Калина набързо се ожени. Детето се появи десет месеца след сватбата.

Тя много по-рано разбра, с какъв човек се бе събрала, но назад път вече нямаше, тогава чакаше рожба.

Съпругът ѝ Никифор бе красавец, но гуляйджия. От пръв поглед хареса Калина. Преследваше я навсякъде и не я остави намира, докато тя не се съгласи да му стане жена.

А сега ….

Той постоянно се напиваше с приятелите си и пропадаше със съвсем непознати в баровете по цели нощи.

Но дори и да си останеше в къщи, от него нямаше никаква полза. Калина трудно можеше да го накара да закове един пирон, а за останалото да не говорим.

Много често Калина се бе оплаквала на майка му:

– Защо не поговорите с него, вас навярно ще послуша.

– Той е мъж, – заставаше майката на страната на сина си. – Коя си ти да му държиш сметка, къде ходи и какво прави?

Тази възрастна жена нито веднъж не предложи на снаха си помощ и не ѝ оказа поне малка подкрепа.

В един много тежък ден на Калина ѝ дойде гениална идея и тя реши да я осъществи. Речено сторено.

Тя позвъни на свекърва си и я попита:

– Можете ли да ми кажете, кой трябва да мие и преоблича детето, когато „напълни гащите си“? Мама или татко?

– Разбира се,  с това трябва да е занимава мама, скъпа, – каза свекървата снизходително.

– Добре тогава, – каза Калина. – Тогава можете ли да дойдете и да почистите сина си. Той пак се е напил и целия  е в лайна ….