Знаете ли кой е първият алпинист? Не, той не е от нашето време. Ще ви се стори странно, но първият „катерач“ е още от римско време. И това е бил император Адриан, живял между 76-187 година.
През 121г. той се изкачил на връх Етна по поетически причини. Желанието му било да види зората на слънцето. Една година след изкачването му Етна изригнал лава и пепел в следствие, на което загинали много хора.
Интересното е, че поетическата натура на Адриан се проявила дори на смъртния му одър, когато написал предсмъртно стихотворение за себе си. Макар и жесток, той много е направил за Рим като император. Неговата гробница, замъка на св. Ангел и до днес е в Рим.
Нека от историята да се прехвърлим към постиженията в алпинизмът. Днес са покорени едни от най-високите върхове, като Еверест, Лхотце и Чегори. Може странно да ви прозвучи, но и днес има височини, които не са достигнати. Нима са се свършили смелчаците или тези върхове са непостижими за хората? Коя е причината на тях да не е стъпвал човешки крак?
Най-високият от тях е Гандхар Пуенсума висок 7570 метра и се намира в Бутан. Причината поради, която този връх не е достигнат е просто смешна. В Бутан е забранено по закон да се изкачват върхове по-високи от 6000 метра. Въпреки, че през 1998г. японска експедиция е получила разрешение, местните власти в Бутан не са ги допуснали до върха.
Има и други върхове, на които човешки крак не е стъпвал и причината не е забрана. Такъв е Сасер Кангри II Изток висок 7518 метра.
Не мога да отмина с мълчание така наречения връх на смъртта Чогори. Разположен е в Кашмир и е 237 метра по-нисък от Еверест. Мнозина алпинисти са дръзвали да се изкачат на него, но всеки четвърти е загивал. Истински връх на мъртъвци.
Интересното е, че през 1902г. първи атакувал върха окултиста Алистър Кроули. Опитът му бил неуспешен. Чогори е покорен през 1954г, от италианците Лино Лачедели и Ахил Компаньони. Този най-труден маршрут е наречен от знаменития Рейнхолд Меснер „самоубийствен“.
През 1986г. към върха тръгнали двама поляци Ежи Кукучка и Тадеуш Петровски. Петровски загинал при слизането, а Кукучка след 3 години при покоряването на Лхотце. До сега нито един алпинист не е рискувал да тръгне по техния маршрут.
Колкото трудни и недостижими да са върховете на Земята, те имат своите покорители. Силата, мъжеството и упоритостта винаги побеждават.

В нашия свят все по-трудно се намира кътче от природата, до което се е докоснала човешка ръка, но не е унищожено. Все пак ако опитаме можем и да намерим такова.
Какво ще кажете за остров Сарк, който се намира по средата на Ла-Манша. Там всяка година през пролетта се провежда своеобразен фестивал „Седмица на дивите цветя“.
Тогава на острова цъфтят множество жълти, бели, розови, сини и виолетови цветя.
За любителите на природата и това „многоцветие“ се организират екскурзии и изложби. А за тези, които желаят да изучават флората на острова самостоятелно, се предлагат специални брошури, в които се описва растителността на Сарк и се предлагат живописни маршрути.
Какво знаем за остров Сарк? Той е най-малкия от четирите Нормандски острова, разположен на около 80 мили разстояние от южния бряг на Англия. Острова се намира под юрисдикцията на Обединеното кралство и може да се разглежда, като най-консервативното място в него.
До скоро на острова е съществувал феодален строй, с други думи, цялата земя на острова е принадлежала на „сеньора“, който я е управлявал с помощта на „съвета на старейшините“. Едва през 2008 г. жителите на острова решават да си изберат парламент.
Ако административната система на острова е претърпяла изменение, то природата на Сарк е запазила своя чар. Там няма автомобили и хората се предвижват със велосипеди или конски впрягове. Затова пък имат живописен залив, горски пътеки, пещери, скали и множество възможности за общение с природата.
Макар и населено това кътче от планетата ни още е запазило девствената си красота. Не е ли чудно, че можем да се докоснем до тази красота и да й се наслаждаваме? Но нека помним, че ще я имаме дотогава, докато се грижим за нея и я опазваме!

Когато пътувате, обикновено търсите хотел, в който да ви бъде приятно и комфортно. Ако пребиваването ви на дадено място е по-дълго, изискванията за мястото на преспиване са по-големи.
Много често, като туристи, се сблъскваме с ефекта на удобните хотели. Тъй като ни се предлагат свръхуслуги и развлечения, които подхранват мързела ни, рядко и с нежелание напускаме топлото легло и приятната атмосфера в хотела.
За да „размърда“ посетителите си в един от хотелите на австрийския град Линц е създаден проект, който стимулира движението на туристите в града. Как става това ли? Всяка стая е подредена така, все едно се намираш не в стая, а на друго място. И то какво място: бивша столова, речен параход, акостирал в старата индустриална зона, арт музей и други.
Провокирайки по този начин туристите, дизайнерите на хотела дали ще успеят да накарат хората да проучат прототипите на обектите, които ги заобикалят? Трудно е да се каже. Разчупването на нежеланието да поскитаме наоколо и да разгледаме местните забележителности, зависи изключително от нас, като туристи.
Почивайте, но се и движете,  здравословно е!