Архив на категория: традиции

Как превели на ескимоски език думата „интернет“

В началото на 21 век ескимосите се запознали с интернет. Наложило се този термин да се преведе на местния език.

Експертите избрали думата ‘ikiaqqivik’ , коато означавала „Пътуване през слоевете“.

По-рано тази дума се е използвала за описание на действията на шаманите.

Когато търсели отговор на даден въпрос за тях се казвало, че „пътешестват през времето и пространството“.

Трудният път за училище

Ние често говорим колко опасни са нашите пътища, за хората като цяло и за децата в частност. Но това е нищо. Ако погледнем как учениците отиват на училище в редица не много развити страни, ще настръхнем.

В Индонезия учениците живеещи в едно село, трябва всеки ден до училището да „ходят“ по кабелен път. Той се намира на 10 метра над реката. След това се движат още седем километра през гората.

Не е лесно и на техните връстници от едно друго село, които трябва да преодоляват път през счупен мост. Може да се възползват и от напълно нормален мост, но трябва да обиколят малко и да вървят допълнително един час. Учениците избират по-опасния път, но и по-краткия.

Къде гледат родителите?

Филипинските малчугани част от пътя до училище преодоляват като плуват на гуми от каучук.

Във Виетнам учениците от района Мин Хоа буквално плуват до училище.

Труден е пътят към знанието и за децата от една китайска провинция. Те трябва да се движат по тънка линия в скалата, надвесена над буйна река. Има и по-безопасни пътища, но за тях се изисква повече време, почти два часа. Обикновено учениците избират по-краткия път. Понякога ги съпровожда директорът на училището.

Какво кара тези деца да преодоляват толкова трудности всеки ден по пътя към училището? Ние имаме много по-добри условия, а учим ли наистина?

Кой народ погребва бебетата си по дърветата

Индонезийския народ тораджи е известен със особеното отношение към смърта. Когато роднина умре празнуват богато, като поканват стотици гости.
Въпреки всичко тораджи се наричат християни. Те рядко погребват умрелите в земята.
Обикновено покойника се поставя във вкопана гробница в скалата или окачват ковчезите си на нея.
Ако при тораджи умре малко дете, на което още не са му пораснали зъбите, го погребват в хралупа на дърво.
Смята се, че дървото лекува раните и поглъща тялото и душата на детето.

Какво се прави, когато някой кихне срещу теб

При повечето езици, отговорът при кихане е пожелание за здраве и дълъг живот. На английски обикновенно се казва „Господ да те благослови“ – „bless you“
В Япония и Корея няма характерна фраза за случая, а човекът, който е кихнал, трябвало да се извини.
Най-сложен е етикетът за кихане при французите.
Когато човек кихне, трябва да се каже:  „à tes souhait“ т.е. „нека се изпълнят желанията ти“.
При повторно кихане може да се добави: „à tes amours“ или „пожелавам ти любов“.
А ако човекът кихне трети път, той може да каже в отговор: „que les tiennes durent toujours“, което означава „пътя ти да се продължи вечно“.

Първо лице единствено число на виетнамски

Във виетнамския език съществуват осем местоимения за първо число единствено число, а ние обикновено казваме само „аз“.
Използването на тези местоимения зависи от пола и социалното положение на човека или неговия събеседник.
Освен това в ежедневната виетнамска реч често събеседниците се наричат с термини обозначаващи родство, а те са не по-малко от двадесет.
Тяхната употреба е свързана с голямо количество тънкости, зависещи от пола, възраста и социалния статус, а някои от тях могат да се възприемат като оскърбления.
Например, любовниците по между си се наричат „брат“ и „сестра“.