Това е съставка, която се използва в китайската кухня. Тя се добавя към салати и други по-сложно приготвени ястия. По време на приготвянето жълтъка от яйце на патица, кокошка или пъдпъдък става тъмнозелен или сив, придобива кремообразна консистенция, съпроводена с миризма на амоняк и сяра. В същото време белтъкът се оцветява в тъмно кафяв цвят, става полупрозрачен и прилича на желе.
Тези изменения стават благодарение на повишаване на рН в яйцето и съдържащия се в него натрий. Така според традиционния начин на готвене, първоначално се смесват алкална глина, дървена пепел, негасена вар и морска сол. С помощта на гумени ръкавици с тази маса се покрива всяко яйце, което се поставя между оризови люспи. След това яйцата се поставят в запечатани с плат буркани или плътно сплетени кошници, където се съхраняват в течение на много месеци, докато сместа не стане напълно твърда. Когато това стане столетните яйца се очистват от покриващата ги маса и са готови за употреба.
Смята се, че начина за приготвяне на столетни яйца е възникнал от необходимостта да се съхраняват самите яйца. Според някои данни, необичайната рецепта се е появила преди около 600 години в провинция Хунан по време на династията Мин.
Интересно е, че някои столетни яйца придобиват жълтеникав модел на елови клонки върху белтъка.

Има хора, които смятат, че Европа е рай. Членове на племе от пигмеи, обитаващи северната част на Република Конго, са уверени, че европейският континент е задгробния свят, а неговите жители са душите на умрелите.
Това племе живее предимно в горите. Сред тях процъфтява лова и събирането на култури. Този народ живее вече хиляда години според заветите на предците си и зачита своите вярвания и традиции. Пигмеите от съседното племе тсонга, са първите, които са заселили в този район.
Местните жители избягват контакт с външния свят, за да се запази независимостта им и да се защити културата на племето от външно влияние.
Всеки представител от това племе вярва, че след смъртта си ще отиде в Европа, защото за тях Старият свят е рая. Според тях всички там са праведни, а които вече живеят там са удостоени с тази чест.

Жителите на Залуква от Ивано-Франковска област се отказали от алкохола. Това направили заради свои близки. Към сухия закон се придържат повече от сто селяни. Обетът да не пият алкохол е вписан в специална „Златна книга на трезвеността“, която се съхранява в местна църква.
Дори по време на големи празници на масата, вместо бутилка вино се слага изворна и минерална вода, но това не разваля настроението на хората.
Селото вече е по-спокойно по сватбите, клубовете и магазините. Психиатър е уверен, че вярата лекува всяка зависимост. Но не всички могат да преминат през изпитанията до край.
Да се борят с алкохолизма местните хора призовават и минаващите през селото им.
При влизане в Залуква първото, което виждат гостите е „Кръста на трезвеността“.

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее малка етническа група тарон.
Тези хора често са наричани азиатски пигмеи, тъй като средния ръст на възрастен човек е около 130 сантиметра.
Заради честите родствени бракове, почти всичките деца на тази група се раждали с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили браковете вътре в племето.
Отчитайки трудния достъп до района, в който живее племето тарон, това решение е равнозначно на доброволно съгласие за измиране и изчезването на тази група от хора.
До днес са останали по-малко от 10 чистокръвни представители на тарон.

Къде и кога потенциални самоубийци трябвало да искат разрешение от Сената? Това съвсем не е шега!
В древната гръцка колония Масалия, попаднала под влиянието на Рим, а по-късно превърнала се в модерния град Марсилия, на гражданите не е било позволено да се самоубиват, просто ей така.
Желаещите да посегнат на живота си, трябвало да подадат молба до Сената, в която описвали причините поради, които те искали да направят това.
Ако сенаторите сметнат тези причини за задоволителни, на подалия молбата безплатно давали отрова.