Американски изследователи са открили уязвимост в компютъра, който управлява вътрешните системи на автомобила.
На движещ се автомобил  хакери се успели да изключат двигателя и спирачките му.  В този момент колата се е движела със скорост 65 км/ч.  За взлома е използван лаптоп и програма CarShark. Така са изпратени сигнали към автомобилния компютър, управляващ много от системите на автомобила. За всяка система отговаря отделен контролер, а те са обединени в една мрежа.
Механиците от автосервиза могат да се включат към тази мрежа, като използват специално гнездо. Именно чрез това гнездо, хакерите са успели да свържат лаптоп с автомобилния компютър.
За сигурността на автомобил с компютърно управление, не всичко е свършено. Това,че такава система е уязвима не означава премахването й, а по-скоро трябва  да се помисли, как да бъде по-добре защитена.

Делфините общуват с помощта на звуци. Те използват вместо думи звукови „йероглифи“ смисълът, на които зависи от формите на пространствените структури, образувани от звуковите вълни във водата. Група учени са разработили първия прибор, способен да улови точната форма на звуковите вълни във водата.
Звуковите „картинки“, които делфините създават във водата, се явяват  „думите“ в езика на тези животни. Изследователите са уверени, че делфините притежават способност да разшифроват триизмерната звукова картина, която получават с помощта на своя ехолокатор. Конструираното устройство дава възможност да се види тази картина. Техниката малко прилича на тази за разшифроване на китайски йероглифи.
Съществуват достатъчно свидетелства за това, че делфините са способни да „видят“ с помощта на звук, както хората виждат нероденото дете в утробата на майка му с помощта на ултразвук.
Изследователите са забелязали, че звукът под водата образува разширяващи се мехурчета или лъчи със сложна конфигурация. На честота достъпна за човешкото ухо, преобладават форми подобни на мехурчета. На по-големи честоти, се появяват структури подобни на лъчи от светлината на фар.
Крайната цел на учените е да говорят с делфините, като използват техните звуци и съответно да разбират отговорите им. Вероятно и това ще стане, но се изисква време.

Има шапки към, които са прикачени светлини, на други – слушалки, но тази, за която става въпрос е малко по-особена.
В предната й част е разположена миниатюрна камера, позволяваща да се снима видео с резолюция 640 х 480 пиксела и 30 кадъра в секунда, както и снимки с разделителна способност 1600 х 1200 пиксела във формат JPG.
Един час заснето видео заема около 2 GB. Вътрешната памет 4 GB ще бъде напълно достатъчна за два часа видео, тъй като живота на батерията за зареждане е около един час.
Шпионската шапка се контролира от компактно дистанционно устройство, което може да се прикрепи към ключодържателя. Предаването на данните в паметта на компютъра става чрез USB.

Първият ентусиаст създал подводница задвижвана по механичен път е бил испанският авантюрист, изобретател и адвокат по съвместителство Нарцис Монтуриоли. Той бил пренебрегнат относно ролята, която изиграл за развитието на подводниците, защото бил враг на обществения порядък. Освен това не искал изобретенията му да се използва за военни цели.
Монтуриоли решил да конструира подводница, след като станал свидетел на удавянето на човек събиращ корали близо до град Кадакес в Южна Испания. Намерението му било да направи това занимание по-малко опасно.
През 1859 г. успял да пусне първия си апарат „Иктинео I“. Забележително е второто му изобретение „Иктинео II“. То се е задвижвало от анаеробен двигател, за който не трябва въздух, използващ смес от магнезиев прекис, цинк и калиев хлорид. Това гориво генерирало топлина, с която се произвеждала пара. От тази реакция като страничен продукт се получавал кислород, който се събирал и се използвал от екипажа под водата и освен това захранвал лампите от вътрешната страна на подводницата.
Идеята била напредничева, но била приложена едва 70 години след смъртта на своя създател. През 1954 г. бил пуснат първият морски съд, използващ анаеробна система за задвижване. Това била първата атомна подводница на Военноморските сили на САЩ „Наутилус 517“. Тъй като кислорода за екипажа се произвеждал по химически път, а двигателите се задвижвали с атомна енергия, подводницата можела да остане под вода почти неограничено време и била в състояние да достигне всяка точка на света, включително и полярните ледени шапки.

Двадесет и две годишният мъж Иля Каганович е създал електрически обувки. Устройство, чрез което можеш да се движиш със скорост от 20 до 30 км/час. По думите на Иля управлението на тези „обувки“ е много по-лесно, отколкото да караш велосипед.
Скоростта се регулира с помощта на специален манипулатор, които при самото движение се държи с ръце. С негова помощ се спира и механизма. При спиране в акумулатора се натрупва енергия, която по-късно се използва.
В комплекта влизат два чифта обувки, едната от тях е оборудвана с електромотор, а втората служи за изменение на посоката.
Иля Каганович вече е продал няколко прототипа, а с получените пари е направил заявка за детайли в Европа, Китай и по-специално в Германия. Той планира да създаде пробна партида от 50 комплекта и да ги разпространи чрез своя сайт.