Икеда от Окаяма изобретил продукт, който нарекъл «говнобургер». Той ще се продава в Токийското метро.
Копромесото се състои от белтъци и липиди извлечени от изпражнения, с добавка на соев сос и соева текстура.
Това месо не е резултат от „убийство“, и е продукт  „без химикали и ГМО“. Фенове на това месо могат да се утешат с факта, че 18% от световната месна индустрия използва биогаз за съхранение и преработка на животински протеини.
До този момент месото от екскременти е 10-20 пъти по-скъпо от прясно закланото, заради значителните разходи при експериментите. Предидимството му е това, че съдържа по-малко мазнини и съответно холестерол

Отправяйки се на запланиран полет на совалката Атлантик, един от астронавтите ще вземе със себе си устройство с размерите на ученическа тетрадка, превръщащо урината в питейна вода.
Американски войници са използвали подобна технология за филтриране на мръсни течности, включващи урина, паразити, бактерии, вируси и други замърсители, но тази система още не е изпробвана в безтегловност.
Намиращите се на борда на Международната космическа станция астронавти вече пият вода от апарат създаден през 2009г. за преработка на урина, но това устройство черпи много от енергията на ресурсите на орбиталната лаборатория. Новият прибор е лишен от този недостатък, тъй като в основата му лежи принципа на осмозата.
Съдържащите се в два скачени съда течности, поради осмотичното налягане проникват през полупроницаема мембрана.Тази с по-малка концентрация преминават в разтвора с по-голяма такава.
Устройството се състои от полупроницаем вътрешен пакет, в който има специален електролитен разтвор, а външният е предназначен за течността, която ще се очиства. По-голямото осмотично налягане на електролитния разтвор кара молекулите на водата да се движат от външния пакет във вътрешният. Целият процес на получаване на един литър течност отнема 4-6 часа.
За съжаление устройството  все още не е съвършенно, така че съдържащата се в урината урея прониква през полупроницаемата мембрана. Това не е попречило на един от членовете на японската телевизия да го тества. Въпреки предупрежденията на представителите на НАСА, той го е изпробвал и е жив и здрав. Споделил е, че течноста има вкус, напомняща на направената с концентрат от портокалов сок Capri Sun.
Един от четириримата астронавти ще изпробва устройството не със собствената си урина, а с експериментална течност.

В тази „невидима“ структура светлината се разпространява така, все едно няма никакво препятствие пред нея. С други думи казано, имаме материал с нулев показател на пречупване.
Основните елементи на наноструктурата са фотонни кристали. При тях диелектрическата проницаемост периодически се изменя в пространството. Кристалите могат да играят роля на оптични филтри. Те дават разрешение и забрана на енергия на фотоните в зоните, както това става в полупроводниците с енергията на носителите на заряда.
Изследователите са направили слоеве от фотонни кристали с отрицателни показатели, на определени участъци са поставени обикновена еднородна диелектрическа среда с положителни показатели.
Светлината минаваща през такава структура е получила нулево изменение във фазите.
Цялото устройство е разположено на силициева подложка с микрометрови размери.
Според учените на основата на своя материал те са построили работен образец на оптически филтър.

В необходимото време кревата завърта човек, лежащ на него. Това е добре за всеки, който не може да прави това.
Болничното легло е снабдено със матрак, който е сложен върху гъвкава рамка.
Сгъвайки се на едно място и опирайки се на друго, матрака поставя пациента в най-добрата поза, характерна за здрав сън.
Този вид изобретение, може да помогне на медицинските сестри, често и безболезнено да преобръщат прикованият към леглото пациент, за да избегнат получаването на рани при залежаване.

Учените отдавна се опитват на направят роботите по-очовечени. Покриват ги с мека силиконова кожа, за да предадат на машината по-голямо сходство със създаделите им, хората. Но и работата да се създават роботи приличащи на такива също не изостава.
Инженери от Врославския технически университет са създали робот EMYS, който красноречиво изразява чувствата си, използвайки минимум средства.
В основата на системата са заложени сензори и запрограмирани емоции. С помощта на камера и сензорите роботът разпознава различни ситуации и в съответствие на тях реагира. Всичко това е реализирано само с една глава.
Разработчиците са направили на робота и тяло на платформа. В този случай забавните трикове на машината са много по-малко.
Но това е само началото, проектът ще се развива за напред.