Група лекари от Белгия и Нидерландия успешно е трансплантирала долна челюст на 83-годишна жена, заменяйки я със специална протеза, отпечатана на триизмерен принтер основан на модел от реалната челюст. Учените казват, че за първи път 3D модел заменя една или друга част от тялото на човека.
Заменената долна челюст е била поразена от инфекциозно заболяване. Провеждането на операция  за възстановяването на челюстта било твърде опасно, за това лекарите решили да направят присаждане. Като орган за подменяне била изготвена специална протеза.
Основно челюстта е направена от титан, а покриващият я материал е близък до органичния, той е бил „напечатан“ на специален 3D принтер и с помощта на „лазерно разтопяване“ е прикрепен към титановата основа. Новата челюст е проектирана на базата на традиционната 3D CAD технология, отдавна използваща се в инженерството. След като челюстта е била направена, по време на операцията е била прикрепена механично.
Един ден след операцията пациентката е разговаряла и се е хранила с по-мека храна.

Професорът по биохимия Бари Д. Брус и колегите му от Масачузетския технологичен институт са открили начин за използване на тревата и падналите листа. От тях са изградили еквивалент на слънчевите батерии. Разработката се отличава с минимално влияние върху екологията. Тя е по-евтина, поддържа се лесно и се поставя леко, но все още има ниска ефективност.
Изследователите са уверени в потенциала на своята разработка и очакват в близко бъдеще от такива панели да получат достатъчно енергия.
В основата на разработката е фотосинтеза, чрез който слънчевата светлина се превръща в химична енергия. Учените са установили реакцията, при която се извлича от растителните участъци енергия, задействана от фотосинтезна молекула наречена „фотосистема“. Особено внимание се отделя на хлорофила, който превръща фотоните в потока от електрони.
Упоменатите молекули се стабилизират и разпределят на стъклена подложка покрита с нановлакна. Когато светлината влезе в панела светлина се абсорбира и се превръща в електричество. На подобен принцип работят „класическите“ слънчеви панели.
Днес новосъздадените панели отделят незначително количество ток, който не достига, за да бъде включен малък диод, но учените са настроени оптимистично и са уверени, че проектът ще се развива..

В продължение на много години, учените са разработили много начини за производство на енергия от възобновяеми източници, но те са доста скъпи, а това винаги е била основна пречка за по-широкото приемане на екологичните технологии, а икономиката продължава да се застъпи за използването на изкопаеми горива.
Наскоро, британската компания Ecotricity въведе нов проект, с което цели да докаже на света, че всичко е на път да се промени към по-добро.
Проектираният от инженер. Алвин Смит генератор SeaRaser използващ приливна енергия ще може да реши два основни проблема, пред които са изправени разработчиците на технологии за възобновяема енергия – да се осигури постоянен източник на енергия, като същевременно се намалят разходите.
Когато нивото на океана се повиши, то кара двете шамандури на генератора да се движат нагоре и на долу. Тези шамандури, на свой ред изпомпват морска вода чрез тръба до крайбрежната турбина, която се задвижва и генерира електричество.
Системата е проста, чиста и евтина, тя може да бъде икономически най-ефективният начин за производство на електроенергия в света.
В системата SeaRaser голяма част от скъпоструващите електрически компоненти са изнесени на брега, където са защитени от въздействието на морската вода и са лесно достъпни за обслужване. Между другото, както твърди компанията, SeaRaser също може да доставят енергия при изпомпване на морската вода в крайбрежните резервоар, където хидротурбините ще доставя допълнителна енергийна мощност.

Прототипът на устройството е показал, че е подходящ за еднократен запис и надежно съхраняване на информация за неопределено време при неограничен брой прочитания.
Изследователи от Центъра за Функционална наноструктури в Технологичния институт в Карлсруе и Тайванският университет в Цин Хуа са използвали ДНК от сьомга, за да създадат материал, притежаващ електрическа бистабилност – възможност да съществува в две различни проводими състояния при едно и също налягане. Това свойство позволява да се кодира цифрова информация.
Въпреки че ДНК в живите системи сама по себе си е носител на информация, в дадения случай тази молекула е заинтересувала изобретателите като биополимер със специфичните си химически и физически свойства., т.е. като строително скеле.
На базата на ДНК, учените от Германия и Тайван са произвели тънък полимерна плака, който съдържа сребро. Този биополимерен композит се затяга между два електрода.
Полученото по този начин устройството показва рязко увеличение на проводимост, проходящия ток нараства стотици пъти при повишение на прага на напрежение от 2.6 волта.
Освен това процеса е протекъл под ултравиолетово лъчение. Под негово въздействие разсеяните атоми на среброто в плаката се събират в наноразмерни клъстъри, на които помагат молекулите на ДНК, с които са си взаимодействали йоните на този метал.

Летящи роботи могат да се използват в строителството.
Това е доказано от дизайнерите на студиото Gramazio & Kohler. Като демонстрация, те използват няколко квадрокоптери, които са били програмирани да работят заедно.
Роботи могат бързо да построят кула, състояща се от 1500 тухли, изработени от полистирол. Височината на сградата е 6 м, диаметър – 3,5 метра.
Структура е построена в центъра FRAC Centre във френския град Орлеан.