Не вярвате, че може да съществува такъв вестник? Смятате, че това е някаква шега или редакторът и сътрудниците му не са си свършили работата?

По-добре разберете какво събитие се е случило тогава.

На 26 ноември 2014 г. в навечерието  на финала за купата по футбол в Бразилия между отборите на „Крузейро“ и „Атлетико Минейро“ във вестник „Estado de Minas“ излязла голяма статия за събитието и то на първа страница.

Във вестникът имало и други новини със снимки, но в тези, които нямали отношение към футбола, не била отпечатана никаква друга дума освен сричките: „бла, бла, бла“.

Само една година след световното първенство, което се проведе в Бразилия, по-голямата част от стадионите, където се провеждаха международни мачове са изоставени и в не добро състояние.
Правителството е похарчило 3 милиарда долара за изграждане на 12 обекта за провеждането на Световното първенство по футбол през 2014 г.
Най-впечатляващата обект се счита стадионът Thе Estadio Nacional в столицата на Бразилия, на който са проведени 7 мача от световното първенство, а за строежа му са похарчени 550 милиона долара.
Повечето от обектите са построени на места, където принудителното са били събаряни домове на бедните, като хората са били изгонени на улицата.
Френските архитекти Сильвен Макау и Алекс Де Стапма са предложили проект, чрез който стадионите могат да се престроят в домове за бедните.

Американският спортист Джордж Ейсер на Олимпийските игри през 1904 г. в Сейнт Луис в един ден спечели шест медала.
Три златни на успоредка, прескок и катерене по въже.
Два сребърни при изпълнение на земя и на кон с гривни
Един бронзов медал на греда.
Освен това Ейсер е бил инвалид. Вместо ляв крак, той е имал дървена протеза.
Трябва да се отбележи, че във всяка от тези дисциплини са се състезавали не повече от пет спортисти и всички те били представители на САЩ.

Желанието да се състезава е в кръвта на почти всеки човек. Ако сте силни духом, то рано или късно ще искате да е състезавате с достоен противник. Именно с тази цел някои от нас се занимават със спорт и участват в спортни състезания.
Съревнованието не е задължително да бъде свързано със строго упражняваните спортове. Всеки може да избере правилата и мястото на състезанието. В следствие на това са се получили доста нелепи и необичайни спортове.
Ето и някои от „интересните“ дисциплини.
Бягане на четири крака. Това състезание се провежда в много страни на традиционни дистанции. Японецът Кеничи Ито успял да постави световен рекорд на бягана на четири крака на 100 метра – 17,47 секунди и до сега никой не е могъл да го надмине.
Друг интересен спорт е хвърляне на мобилни телефони. Това необичайно състезание се провежда във Финландия от 2000 година, а по-късно и във Великобритания, Германия и Норвегия, като непрекъснато завоюва нови фенове.
Свтовният рекорд сред мъжете при далечно хвърляне на телефон е 95 метра. За хвърляне се вписва всяка марка и модел на телефон, като се ограничава само теглото им от 200 до 440 грама. Когато участваш в такова състезание, не е необходимо да мяташ собствения си телефон, такива апарати се предоставят от организаторите на състезанието.
Навярно обичате футбола, но какво ще кажете за футбол в калта. Това е любимото развлечение на шотландците в техните естествени климатични условия. Правилата са аналогични като при футбола, но терена е по-подходящ за плавяне и място, където да се отъркалят прасета. Всичко това е доста зрелищно, забавно и атрактивно.
Сега ще споменем за още една интересна дисциплина, бързо плуване в блато. Обикновенно се провежда във Великобритания. В блатото се прави траншея с дължина 55 метра. Спортистът разполага с маска, плавници, шнорхел и неопренов костюм – по желание.
Дължината трябва да се преплува, без да се показва главата над водата, ръцете също не трябва да се движат.
Първото плуване се е провело в Уелс през 1971 г. и от тогава е станало традиционно национално развлечение.

Футболното поражение на сборният отбор на Хондурас от този на Салвадор в мач на четвъртфиналите за световната купа по футбол през 1970 г. е станало непосредствен повод за война между тези две страни.
Тази война продължила шест дни от 14 до 20 юли 1969 г.
Независимо от преходността на „Футболната война“, конфликтът скъпо излязъл и за двете страни. Общите загуби по разни данни са от 2 до 6 хиляди човека.
Мирният договор бил подписан чак след 10 години.