Цигуларят Игор Политковский и пианистът Евгени Епщейн гастролирали в гадовете на Южен Кавказ с цикъла от цигулкови сонати на Бетовен.

В един малък град на летището ги посрещнал представител от Дома на офицерите, където щял да се състои концерта им.

Той ги поздравил сърдечно, но в очите му се четяло очакване.

– А къде е третият? – попитал най-накрая представителят.

– Ние сме само двама, – отговорил Политковский.

– Аз поръчах в хотела три стаи, – объркано казал военния. – На афиша прочетох три фамилии.

На афишът в действителност една под друга били разположени три фамилии:

Бетовен – цигулкови сонати.

Политковский – цигулка.

Епщейн – пиано.

Малкият на Петър е само на пет години, но е много оправен. Всичко знае и от много неща е интересува.

Съседът, дядо Николай, веднъж попита момчето:

– Когато пораснеш какъв ще станеш?

Малкият се замисли, а после каза много сериозно:

– Не знам точно …. Но ако попадна в някоя добра корпорация, непременно ще бъда директор.

Един фермер отглеждал дини. Всичко било добре, но една нощ месните деца влезли в нивата му и яли от дините му.

Фермерът се притеснил и дълго мислел как да постъпи. Накрая му дошла идея как да прогони децата.

Той направил табела и я поставил в нивата си.

На следващия ден децата дошли и прочели следното на табелата:

„Внимание! В една от дините е вкаран цианид“.

Децата си тръгнали и оставили своя табела до тази на фермера.

Когато човекът дошъл да си прегледа нивата и да види резултата от табелата, която поставил, прочел това, която му оставили децата:

„Сега са две!“

Проповедникът говорел за огнените изпитания, за закаляването на характера. Той използвал за пример варенето на месо за супа и казал:

– Когато водата заври, всичката мръсотия от месото излиза и я изхвърляме с решетъчна лъжица.

Един от слушателите, който бил готвач, след проповедта отишъл при проповедника и му прошепнал на ухото:

– Това не е мръсотия, а денатуриран протеин с много ценни съставки. Той няма естетически вид и за това го изхвърляме.

Архитект и поп били на една маса. Поприказвали се малко.

– Защо позволявате близо до църквата да се строят магазини, заведения, пивници? – попитал попа.

Архитектът се усмихнал язвително:

– На конкуренцията, дядо попе, трябва да се устоява! Направете така, че хората да идват при вас, а не тук. Тогава те ще затворят и ще фалират. А не можете, а …..?

Засмял се гръмогласно архитектът.