Тя бе голямата негова страст. Вперил поглед в нея, очите му жадно поглъщаха съдържанието й. Леко изтеглената й шия и добре закръглено тяло го опияняваше, предвкусвайки предстоящото удоволствие.
Отвори капачката й и с наслада, бавно и спокойно, отпи леко пенливата течност. Любимата, неразделна негова спътница изпълваща същността му с алкохолна омая. Отхвърляйки всяко предупреждение особено, когато сядаше зад волана, й позволяваше да го следва навсякъде.
Щастливия случай не винаги бе с него. Спряха го полицаи. Достатъчно бе на служителите на реда да го погледнат, за да разберат, че „не е сам“. Въпреки това, проверката протече по стандартния начин. Когато установиха голямо  количество алкохол в кръвта, нямаше как да спори. Трябваше да ги последва в участъка.
Когато се готвеха да го отведат, наблизо се блъснаха две коли. Полицаите хукнаха към мястото на аварията. Усетил своя шанс, нашият приятел се метна бързо на колата и по най- бързия начин се отдалечи от мястото.
Пристигайки в дома си, бързо паркира колата в гаража и го заключи добре. На жена си нареди:
– Ако дойдат полицаи, кажи им, че съм болен и от къщи не съм излизал. Колата не съм ползвал  и цял ден съм бил тук.
След това вземайки една бутилка уиски се насочи към леглото. Полицаите не закъсняха и потропаха на вратата. Жената им отвори вратата и им каза това, което бе поръчал мъжа й.
Развеселени полицаите попитаха:
– Предполагам няма да имате нищо против, ако погледнем колата в гаража?
Когато жената отвори вратата на гаража, тя едва не припадна. Там стоеше полицейска кола, с включени светлини и работеща радиостанция…..

Семейство Shmukler е произвеждало гвоздеи през целия си живот. Това се предавало от поколение на поколение. Всеки наследник бил толкова заангажиран с производството, че нямал нито ден почивка.
Веднъж бащата казал на сина си:
– Синко, 30 години вече работя в това предприятие и нито един ден не съм си почивал. Оставям те да управляваш фирмата един месец, докато ние с майка ти отидем на почивка.
– Татко, но аз не съм специалист в това производство, а само маркетолог. Аз съм рекламодател.
– Сине, ние имаме складове пълни с пирони. Поръководи, продай тези пирони, а аз ще се върна след месец и всичко ще бъде наред.
Останал синът. Бащата заминал. След две седмици бизнесменът получил телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните свършиха“.
Бащата се върнал веднага и още от вратата започнал да разпитва:
– Как така свършиха?
– Татко, аз пуснах реклама……
– Я, покажи!
Синът смутено подал макета на билборда. На него бил изобразен Исус Христос на кръста, а отдолу имало надпис: „Гвоздеите на Shmukler го държат вече 2000 години“.
Бащата разярен закрещял:
– Ти, може да си идеален маркетолог, но си голям идиот. Как можеш да сложиш Исус Христос на реклама? Бързо я сваляй!
Бащата дал съответните заповеди, увеличил производството и отишъл отново да почива. След една седмици отново получава телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните пак свършиха“.
Бащата светкавично се върнал в къщи. Намръщено погледнал сина си и едва сдържайки гнева си казвал:
– Какво, пак ли реклама…?
– Успокой се, никакъв Христос няма на нея. Направих така, както ти искаше.
Бащата погледнал недоверчиво рекламата.На нея бил изобразен празен кръст, Без Христос, а отдолу се мъдрел надпис: „Ако имахте пироните на Shmukler…..“

След като завършил работата си над партитурата на „Вълшебния стрелец“, Карл Мария фон Вебер веднага изпратил операта си на Бетховен. Композиторът искал да разбере мнението му за новото си произведение. Колко голямо било разочарованието на Вебер, когато към върнатата партитура била прикрепена кратка бележка. „Господин Вебер съветвам ви повече да не пишете опери“.
От този унищожителен съвет амбициозния Вебер бил огорчен, а той толкова много уважавал мнението на Бетховен.
След време двамата композитори се срещнали. Тогава Вебер се поинтересувал какво толкова не е харесал Бетховен в операта му.
Отговора бил зашеметяващ. Оказало се, че той харесал абсолютно всичко в произведението му, дори го намирал за съвършенно. Тогава Вебер го попитал: „Как да разбирам тогава съвета ви“?
Колко странно, но Бетховен не допускал, че  Вебер може да създаде друго такова грандиозно произведение. И ако това е така има ли смисъл да си губи времето напразно, като се опитва да създаде нещо по-значително.

Не го отминавайте, това не е поредната рецепта, а нещо изключително, което можете да приложите в ежедневието си. Ето и самата „рецепта“.
Вземете дванадесетте месеца и добре ги очистете от завист, омраза, огорчение, алчност, инат, егоизъм, равнодушие……
Всеки месец разрежете на четири части и внимавайте особено в пропорциите на всеки ден. Запомнете всеки ден трябва да е изпълнен само с една трета работа, а останалите две трети с радост, хумор и веселие.
Към сместа добавете три пълни лъжици оптимизъм, смесени с достатъчно количество вяра. Не забравяйте, лъжичка търпение, няколко зърна учтивост и щипка вежливост.
След изпичане залейте с гореща любов. След като изстине украсете го с доброта и милосърдие.
Поднасяйте го винаги с топли думи и искрена усмивка.
Приятен апетит и весели празници!

През 1732 година край река Ориноко се събрала огромна войска от испански конквистадори. Те усилено се готвели за сражение с индианците.
Местните племена били въоръжени само със стрели и копия, а испанците владеели огнестрелното оръжие. Поради това конквистадори не се съмнявали в победата си. Но тук се случило нещо непредвидено.
От редовете на индианците се отделили няколко човека. Те държали в ръцете си тигани. В тях горели разпалени въглени. От време на време индианците сипвали някакъв прах върху въглените.
Испанците се смеели на странното „оръжие“, докато не духнал вятър, който изпратил към конквистадорите  ужасен, лютив дим, от който те кихали и кашляли. Строят им бил разстроен, а самите те се разбягали в различни посоки. Тук попаднали под копията на индианците. Надявам се няма да попитате:“ Кой е победил в тази битка“?
Защо на местните племена се отдало да отблъснат такава огромна войска от земите си? Какво било „тайното оръжие“ на  индианците? Много просто, но ефикасно средство. Върху горящите въглени войните сипвали лютив червен пипер.
Не винаги побеждава този, който вярва, че противника му е безсилен пред неговото оръжие. Дори и „незначителният“ прах от лютивите чушки, може да окаже силно въздействие върху събитията и да даде победата на тези, които справедливо защитават земята си.