Исус идва, да се съпротивляваш е безполезно.
Проникналите в църковния двор ще бъдат кръстени.
Шокирай майка си, иди на църква.
2000 години с един и същ мениджмънт.
Спасението е гарантирано, в противен случай ще ви върнем греховете.
Безплатно кафе. Вечен живот. Тези привилегии са за посетителите.
Молитвата и трудът изискват малко усилие.
Колкото е по-голям Голиат, толкова по лесно ще го улучиш.

Веднъж един мъж вървял по пътя. Гледа на тротоара близо до един стълб лежи чанта. Огледал се наляво, надясно, отпред и отзад и никой не видял.
Грабнал чантата…
И изведнъж дочул глас от небето:
– Възлюбени приятелю, ти забрави да погледнеш нагоре.
Вдигайки очи нагоре, човекът видял техника, който нещо на стълба поправял….

Дошла една жена на изповед. Стои пред свещеника и мълчи.
– Защо мълчиш? – попитал свещеника.
– Забравих…. всичките си грехове забравих.
– Записвай си ги на лист, – посъветвал я свещеника.
След известно време жената отново дошла на изповед. Стои и нищо не казва.
– Защо мълчиш? – удивен пита свещеника.
– Забравих….
– Нали ти казах да записваш греховете си на лист.
– Листа забравих.

Точно на нея ли трябваше да се случи? Съвсем малко е разстояние между стъпалото и маршрутката, но този ден за беда бе обула новите с високите токчета. И как така се изметна крака й, тя не разбра. Само си спомняше, че се претърколи. Забеляза, че единият и крак някак странно стоеше на една страна.
Шофьорът на маршрутката притича, помогна и да се качи в колата и попита:
– Къде да ви закарам?
Лицето му се бе удължило от уплаха, а ръцете му нервно потрепваха.
– Като наближим, ще ви помоля да спете някъде около входа на блока, каза спокойно жената.
Тя бе едра закръглена жена. На вид спокойна, но някакво смущение се прокрадваше в очите й.
Наближиха блока и тя помоли само да й помогнат да слезе. Хвана се за една кола и се заоглежда за някой познат. Като че всички се бяха изпокрили този ден. Накрая се реши и извика на минаващия малчуган:
– Момче, моля те позвъни на най-горния звънец в ляво. Не се страхувай, горе е само мъжът ми. Звъни непрестанно докато се появи на балкона.
Момчето разбра, че жената не можеше да помръдне. Пристъпи до входа и натисна звънеца, без да отмества пръст. След малко на балкона се появи едър мъж.
– Иво, – извика жената, – счупих си крака. Слез бързо, трябва да ме закараш до болницата!
Мъжът изчезна веднага, а тя безпомощно се отпусна върху колата.
„Казах му бързо, какво прави“? – мислеше напрегнато жената.
След малко мъжът и се показа от входа с две големи чанти и се запъти към нея.
– Какво ще правиш с тези чанти? – попита жената учудено.
– Нали ще те карам в болницата, приготвих ти багажа. Докато намеря бельото ти, кърпа… зор видях.
– Но аз съм си счупила само крака, няма да оставам там.

Вечер. Пиков час. Без да бързам, карам. Заел съм средната лента, не бързам. Гледам в огледалото ме следва черна кола.
Какво прави този? Притиска ме в крайната лява лента. Изравни се с мен. Изглежда на не повече от 30 години. Все повече ме притиска, но аз не намалявам скоростта и се държа на разстояние от него.
Застига ме, прави няколко криволичещи движения, бибитка ми, но аз не му обръщам внимание.
Виждам как размахва ръце, отваря предното си стъкло и вика:
– Спри!
Стигнахме до място, където беше по-свободно и можеше да ме задмине. Изведнъж спре пред мен и слезе от колата. Аз също спрях и слязох. Той отвори багажника си и ми подаде номер на кола, който приличаше на моя.
– Изтърва го. Прикрепи го по-здраво. Без него могат да те глобят доста солено.
Връчи ми задния номер на колата, който наскоро бе паднал. Усмихна ми се, качи се в колата си и потегли.
Стоях объркан, като си спомних жеста, който му бях показал по време на задръстването.