Много се спекулира с числото 666. То се открива и там, където най-малко се очаква. Ето ви и един интересен случай по повод на това.
Една възрастна жена отишла при свещеника и се оплакала:
– Знаете ли, аз получих пенсионно удостоверение с номер 666…?
Служителят въздъхнал и ѝ казал:
– А в моята библия на 666 страница започва книгата Еклисиаст. Какво да правим?
Труден случай нали?
Имам идея! Да премахнем съществуването на всички страници и номера включващи 666….
Архив на категория: смешно
Кой ражда децата
Често се случват парадокси от неразбиране. Задават се глупави въпроси, на който и сам човек би си отговорил, ако малко се замисли и вникне в нещата.
Един „любознателен“ господин попитал един свещеник:
– В края на краищата, кой е раждал децата в Стария завет, мъжа или жената?
Запитаният се усмихнал и успокоил господина:
– Не се затормозявайте със Стария завет! В Новия завет всичко е ясно, Мария е родила и без помощта на мъж. Така че спокойно може да спите.
Кога можем да вземем тялото
Съпруга с майка си приготвят празнична вечеря. Майката пита:
– Къде отиде твоя?
– За хляб, – отговаря разсеяно дъщерята.
Майката се усмихна и каза:
– Това е добре. Между другото си спомних един анекдот: „Под трамвая се подала глава и мъртвите устни прошепнали: „Нали разбирате…отидох просто за хляб.“
Дъщерята възмутено:
– Това шега ли е, мамо?
Мъжът никакъв го няма. Звъни телефона, съпругата веднага грабна слушалката.
– С вас говорят от полицията. Вие близка ли сте на И.Л. Иванов, роден през 1980., отишъл да купи хляб на трамвайната спирка?
Съпругата изпаднала в истерия. Майка й веднага взе слушалката от нея:
– Така си и знаех! А кога можем да вземем тялото? – попитала тя спокойно.
Гласът от слушалката казал:
– Може и сега, преди да го изпратят в отрезвителното.
Спортни куриози
Те са неразделна част от всяко състезание. Анекдотите за спорта често са измислени истории, забавни и остроумни. Те се измислят обикновено от фенове, когато любимците им губят. В такива случаи трябва да се намери и нещо весело, за да се посмеят. Ако не победа, то поне малко хумор.
Ето и някои от тях. Развеселете се и вие.
Млада гимнастичка получила телеграма от главния треньор на сборния състав по гимнастика:
“ Включена сте в отбора, който ще участва за Световната купа. Бързо елате в тренировъчния лагер“.
Тя бързо събрала багажа си и отишла на гарата, но до идването на влака имало още много време.
За да не си губи напразно времето, точно на перона започнала да упражнява упражнения и пируети.
Изведнъж към нея се втурнала възрастна жена:
– Мила, защо толкова се измъчвате? Елате и аз ще ви покажа къде е тоалетната.
Шампион
Неизвестен млад човек спечелил в шампионата на Франция бягането на 100 метра.
– Как успяхте да достигнете такива поразителни успехи? – попитал го един журналист.
– Навярно сте се тренирали дълго в някой спортен клуб?
– Не, обикновено съм на стрелбището. Там заменям мишените.
Говорили си две момчета:
– Аз играех футбол, хокей, тенис, занимавах се с шахмат и картинг, но всичко свърши, когато татко счупи компютъра.
Другото момче се засмя и каза:
– Моя баща казва, че по-добре е да даваш, отколкото да получаваш.
– Баща ти да не е свещеник?
– Не, боксьор.
Удивителна твърдост
Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:
– Никога не съм виждал такива плодове.
Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:
– Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.
Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:
– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?
Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.
Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:
– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.
Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.
Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:
– Дали не е трябва да се добави малко захар?
След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той, все едно че нищо не се е случило.
Накрая Дони заяви:
– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.
Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.
На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.
Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.