Настрадин за първи път попаднал в града. Блуждаел по улиците и се разходил по пазара. Погледът му първо се спрял на магазин за хранителни стоки, не знаел какво продават там, за това влязъл в него.

Там видял един седящ човек, а около него дървени кутии със стафиди, праскови, бадеми, фъстъци и всичко най-вкусно на света. Но човекът не ядял от тези деликатеси.

Настрадин първо си помислил: „ Може би този човек е сляп и той не може да види, какви хубави неща са сложени пред него.“

Приближил се към седящия мъж и се убедил, че мъжът вижда. Постоял малко и помислил. Решил, че вероятно сляп се е родил. Гледа, но не вижда.

За да се убеди, че е прав. Настрадин дошъл близо до бакалина и насочил към очите му два от пръстите на ръката си. Тогава мъжът се развикал:

– Какво правиш? Едва не ми извади очите.

Настрадин се изненадал:

– Нима ти виждаш?

– А защо да не виждам? – попитал мъжът. – Ако ти виждаш, защо аз да не виждам?

– Ако ти виждаш, защо не ядеш?

– Ако ги изям ще си причиня вреда.

Като го чул, Настрадин грабна шепа стафиди и бадеми и започнал да ги тъпче по джобовете си.

– Какво правиш? – попитал бакалинът.

– А на теб какво ти пука? – казал Настрадин. – Нека вредата бъде върху мен.

Популярният американски говорител по телевизията Джони Карсон през 1973 г. във ефир се пошегувал във свое шоу.
Той казал:
– В страната има криза в производството на тоалетна хартия, а запасите в магазите стремително са намалели.
Това предизвикало действителен дефицит на тоалетна хартия.
Карсон се извинил на следващия ден, но било вече късно.
Остър недостиг на този продукт на пазара се усещал още три седмици.
Така една шега предизвикала триседмичен дефицит на тоалетна хартия.

Сервантес 11 години писал единственото си голямо произведени за театър. Накрая пиесата била завършена.
В определения ден Сервантес се отправил към театъра. Той отишъл зад кулисите и се объркал. Служителите влачели декорите. Директорът се карал с касиера.
А в ъгъла седнал на един варел, някакъв човек тресково пишел върху куп листа, след което избягал.
– Кой е този? – попитал Сервантес. – Какво изобщо прави?
– А това е Лопе пише нова пиеса за вечерното представление, – отговорил запитаният.
Авторът на „Дон Кихот“, се завъртял на пети и дълбоко замислен напуснал театъра.
Неговият съвременник, Лопе де Вега  е написал в своя живот около 1500 пиеси, много от които все още не са слезли от сцената.

Две вярващи жени дошли при един свещеник  и се оплакали, че през цялото време се ругаят една друга. Но имали проблем, измъчвал ги един много важен въпрос:

„Как ще живеят в рая заедно?“

Свещеникът казал:

– Няма никакъв проблем, защото вие няма да бъдете там.

През 1904 г., подържайки Руската Империя, княжество Черна гора обявило война на Япония. Тя не могла да окаже съществена помощ, но малки доброволчески отряди се включили в руската армия.

Когато през 1905 г. подписвали Портмутският мирен договор, за Черна гора забравили и през целият 20 век не се върнали към този въпрос повече. Причината била, че Черна гора била престанала да бъде самостоятелна държава.

През 2006 г. Япония, признавайки независимостта на отделилата се от Сърбия Черна гора, заявила, че прекратява войната с нея, която формално продължила 102 години.

Интересното е, че първият международен мач на националния отбор на Черна гора бил с този на Япония.