Един аристократичен любител на музиката, не без сарказъм попитал Брамс:
– Маестро, не смятате ли, че темата на финала във вашата Първа симфония поразително прилича на подобна темата от Деветата симфония на Бетовен?
Композиторът без да се смути, казал на любителя:
– Действително, това е така! Но не е поразително това, че всяко магаре смята за свой дълг да ме информира за това?

Влязъл мъж с момче в бръснарницата. Подстригали го, а после той казал:
– Докато подстрижете момчето ще отскоча до магазина.
Момчето било подстригано, но мъжът още не идвал. След като минало доста време фризьорът се обърнали към  детето:
– Кога ще дойде баща ти?
– Той не ми е баща.
– Как така? – попитал смаян фризьорът.
– Просто този чичко ме видя на улицата, дойде при мен и ме попита: „Момче искаш ли да се подстрижеш безплатно“?

Въпреки суровия и мрачен израз на лицето си, Паганини често обичал да се шегува. Съществуват не малко анекдоти, истински ли измислени, свързани с живота му. Ето и един от тях.

След един негов концерт негов почитател възторжено се обърнал към него:

– Маестро, готов съм да направя всичко, само и само да бъда до вас!

Паганини погледнал въодушевеното лице на мъжа и казал напълно сериозно:

– За това е нужно да станете цигулка Страдивариус.

Запорожец се врязва в мерцедес. От запорожеца излиза мъж застава на колене до вратата на мерцедеса и казва:

– Извинете! Всичко ще платя, само не ме убивайте.

Минават 5 минути. От мерцедеса никой не излиза.

Минават още 10, 20 минути.

На човекът му омръзна да чака, качи се в колата и потегли.

Изведнъж вратата на мерцедеса се отваря и от нея слиза доста едър мъж. Поглежда разочаровано наоколо и казва:

– Докато прогризвах въздушната възглавница, изтървах този глупак.

Всички знаеха, че за него жена му е абсолютен авторитет. Смееха се зад гърба му, но той чувстваше сигурност в нея, а за него това беше много необходимо.
– Не спорете с Лили, – казваше той, – тя винаги е права.
– Дори ако казва, че шкафа лежи на тавана? – недоумяваше един от приятелите му.
– Разбира се, – категорично казваше съпругът.
– Но нали шкафа лежи на пода? – продължаваше да се учудва приятелят му.
– Това е от ваша гледна точка, – обясни спокойно мъжът. – А какво би казал съседа ви, който живее от долу?