Тя се забави доста вътре, но когато излезе на двора едва не припадна. Нейното синче набутваше в устата си мръсен дъждовен червей.
– Ваньо! – изкрещя тя. – Какво правиш? Червеите не трябва да се ядат.
Детето удивено повдигна глава и попита:
– Защо?
Майката дойде на себе си и вече съвсем спокойно обясни на сина си:
– Представи си майката на това червейче като излезе и не намери сина си, какво ще стане тогава?
Момчето се замисли за момент, а след това смръщи вежди и добави:
– Няма да излезе.
– От къде си толкова сигурен?
– Аз вече я изядох ……

Този малък мъж постоянно се въртеше и не даваше на никого мир и спокойствие. От устата му, като поток, се изливаха безброй въпроси.
Днес обикаляше неспокойно майка си, пляскаше с ръце, за да й привлече вниманието, нали трябваше да зададе поредния въпрос, който измъчваше малката му главица.
Накрая успя да улови погледа й и побърза с въпроса:
– Мамо, кои са ангелите?
Очакваше поредния упрек да млъкне, но за негова изненада майка му се усмихна и каза:
– Това са послушни деца, на които им израстват крила. Но има лоши и пакостливи сред тях, на които им растат рога на главата.
Малкият „любопитко“ притеснен от получената информация, щателно взе да изследва главата си. Накрая въздъхна с облекчение и каза:
– Ех…., още не са пораснали…..

В навечерието на битката при Росбах през 1757 г. пруския крал Фридрих II заявил:
– В случай на поражение ще отида във Венеция и ще стана лекар.
На това един от приближените офицери на краля Карл Теофил Гишар, по прякор Квинт Цецилий (кралят дал такъв прякор на своя офицер в чест на един от любимите центуриони на Юлий Цезар, който се казвал Квинт Цецилий) се обадил веднага:
– Ето един роден човекоубиец.

„Скъпи татко, бързам да ви $ъобщя, че при мен в$ичко е добре. Обучението ми протича нормално. Вярно е, че не ми е $ъвсем леко. От това учене не мога да ми$ля за нищо друго. Моля ви, изпратете ми поне телеграма. Бих бил ща$тлив да получа от ва$ каква да е ве$т. Ваш $ин.“
Скоро пристигнало писмо от бащата:
„Синко, разбирам твоето НЕтърпение. НЕ се труди толкова усилено, защото ще станеш съвсем НЕтрудоспособен. Ако ти стаНЕ съвсем тежко, пиши повече, ако това НЕ те затруднява. Винаги ще ти помагам съветвайки те. Татко.“

Надявам се баща и син да са се разбрали добре разменяйки тези криптограми.

Фьодор Шаляпин извикал слугата си, за уточни някои негови действия.
– Какво ще заповядате, господарю? – притичал слугата.
– Иване, – казва Шаляпин, – аз те изпратих един път при балерината с кутия шоколадови бонбони, така ли е?
– Да, господарю, – навел глава слугата, очаквайки задаващата се буря.
– И сега се оказва, че си го направил три пъти и то все от мое име! Какво означава това?
– Господарю, кутия шоколадови бонбони струва една рубла, а тя ми дава всеки път за чай три рубли….. Така че реших да спечелят малко пари!
Възможно е това да е бил един от първите руски бизнесмени.