Архив на категория: смешно

Нуждаел се от очила

Живял някога един човек, по-глупав от него едва ли ще намериш.
Видял, че възрастните хора слагат очила, когато четат и той решил да се снабди с такива.
Отишъл в един магазин и поискал очила. Сложил си ги, взел един календар, гледал, но нищо не могъл да прочете. Помолил за други очила. Магазинерът натрупал цяла камара очила пред мъжа, но той не могъл да намери подходящи за себе си.
Продавачът бил изненадан от това и внимателно се вгледал в купувача. Забелязал, че мъжът държи календара надолу с главата и го попитал:
– Защо не можете да си изберете нито един чифт очила?
– Лоши очила продавате, – казал мъжът. – Ако бяха добри щях да прочета поне нещо.
– Извинете, а вие можете ли да четете?
– Ако бях грамотен, очила не биха ми трябвали!

Корегиране на недоразумението

В дома на един психолог имало човешки череп, на който били очертани зоните на мозъка.
Това била любимата играчка на пет годишната му дъщеря. Освен това момиченцето било убедено, че главите на всички хора са разчертани и обозначени със съответен цвят по рождение.
Веднъж на гости дошъл един плешив човек, който нямал никакви цветни линии на главата.
Представете си в какъв шок изпаднал човекът, когато малкото момиченце се покачило върху него с флумастери, за да коригира недоразумението….

Уволнили го

Разговарят двама младежи:
– Чух, че си почнал работа в градската библиотека. Хареса ли ти новата работа?
– О, вече ме уволниха.
– Защо?
– Преместих всички книги за еволюцията в раздел „фантастика“…

Аз имам абонамент

Пасторът на една църква бил в недоумение от поведението на един човек, който идвал на богослуженията.
Всеки път, когато кофичката за дарения стигала до него, той казвал:
– Аз имам абонамент.
Накрая пасторът не издържал и попитал човека:
– Какво означава това : „Аз имам абонамент“?
– Виждате ли, преди два месец, по грешка пуснах в кофичката за даренията десет долара….

А нима тогава можех…..

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?