Този навик ни убива по два начина.
Първо, ние решаваме, че знаем , какво ще се случи и за това сме невнимателни и действаме опирайки се на това решение.
Второ, ние си представяме, че умеем да четем чуждите мисли и като че ли знаем защо другите правят така или какво си мислят. Отново грешим и то фундаментално.
Именно тази глупост разрушава взаимоотношенията ни с другите и го прави по неповторим начин, унищожавайки и самите нас..
Това е много важно, особено за вас. Забравете и живейте по-нататък.
Повечето от гнева, чувството за неудовлетвореност, разочарованията, нещастията и отчаянието в този свят идват от хора, които задържат в себе си минали обиди и проблеми.
Колкото повече ги превъртате в ума си, толкова по-големи ще ви изглеждат и толкова по-лошо ще се чувствате.
Не се борете с нещастието, погледнете го отстрани. И вие ще намерите повече плюсове, вместо малки минуси.
Направете това и по този начин ще лишите миналото от възможността да ви наранява.
В Нигер, в племето водаби, Западна Африка, е прието да се крадат съпругите на другите на празника Геревол.
Децата се женят още малки. Освен това жената и мъжът могат да бъдат и братовчеди.
На годишния празник Геревол мъжете на това племе се изрисуват, украсяват се и тръгват да крадат жените на другите.
Ако двойката успее незабележимо да напусне празника, то новият брак се смята за напълно легален.
А „обраният“ мъж остава без нищо, ако не открадне някоя друга жена.
Тези бракове се смятат за сключени по любов.
За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.
Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.
На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.
Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.
Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.
Иван Петров се бе наложил вече в професията си. Пациентите го обичаха и го уважаваха.
– Защо не поиска да станеш професор? – попита го един от приятелите му. – Ето Николов, който работеше с теб отдавна е академик.
– Скъпо губене на време заради някаква си титла, – засмя се Петров.- Хубавото вино е плод на любовта между хубавото грозде и самоотвержният труд на човека.
– И все пак …, – не довърши приятелят му.
– Знаеш, че нямам деца, затова се отдадох на работата си, а тя ми се отблагодари с всичко. Ако на някого нещо не му достига, търчи за признание. Разбери, – махна с ръка Петров, – Лошото вино, дори в бутилка с лъскав етикет, се вкисва . Няма значение, че са малко на брои признанията ни, но хората ще използват резултатите, които съм постигнал, с удоволствие.