Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.

Тръгвам към блока и както обикновено пенсионерите седят на пейката, децата крещят и викат на детската площадка, а млади и стари са излезли да се насладят на последните топли есенни лъчи.
Вече към блока чувам неопределено мучене и гледам насреща се придвижва с несигурна крачка нашият съсед.
Той е рибар, но често обича да си попийва. Обикновено се губи една година по моретата, а след това се подвизава наоколо, зареден с няколко чашки алкохол. Винаги е весел.
Разтърси ръката ми и нещо нечленоразделно излезе от устата му. Някаква пияна абракадабра съпроводена с продължително съскане, след което следваха непонятни гласни и съгласни звукове.
Тук моя „процесор“ блокира и аз замрях с поредното глупаво изражение на лицето, опитвайки се да анализирам чутото и да оформя някаква смислена фраза.
Изведнъж се сетих, че при всяка наша среща той все се оплаква, че не може да оформи документите си са поредното пътуване по море, поради неотстъпчивата ни бюрокрация, но тъй като гласът му звучеше радостно реших, че този път е успял навреме със всичко. За това му казах:
– Браво! Поздравявам те! Желая ти успех!
Едва доловимо усещам, че някой ме дърпа за ръката, гледам съседката, която живее под нас. Усмихва ми се и ме пита:
– Защо си такава?
– В какъв смисъл? – недоумявам аз.
– Човекът ти казва, че много те уважава, а ти…..
– Какво? – заливам се в смях. – Стори ми се…..Забавен диалог се получи между нас.
„Ти с твоя обичаен репертоар“ – изненадва ме моята „душевна глухота“.

Преработката на боклука е един от ключовите аспекти на екологичния начин на живот. Въпреки това, този процес обикновено отнема много енергия и разходи, които могат да не са по силите на всеки ентусиаст.
Повторната употреба на ненужни неща от най-различен мащаб също намалява отрицателното въздействие върху околната среда, създавайки полезни или просто красиви предмети.
Можем да видим как по необичаен начин се използва боклук, като пожарникарски маркучи и ненужни отпадъци.
Работите на Кери Мюлер се отличават със своята красива форма, а са направени от стари книги и друг подобен вид боклук.
– Давам им още един шанс, – казва Кери.
Тя огъва, лепи, обрязва и преобразува старата хартия от книгите в произведения на изкуството, традиционни оригами на абстрактни теми. Богатото й въображение позволява да създаде смешни истории за животни в причудливи картини, изрязани от напечатаното слово, а също и мащабни хартиени съоръжения.
След дълга противопожарна служба маркучите се възраждат в неочаквани по форма и стил чанти, колани или играчки. Компанията  Oxgut Hose Co в Окленд прави от тях висококачествена мебел и разнообразни аксесоари, като пъстри черги, елегантни столове, портмонета и дори рамки за очила.
В края на краищата, кой би си помислил, че скучен стар маркуч може да бъде чудесен обект за ежедневно пазаруване? Вярвам, че за да се получи нещо, е необходимо нещо да  се даде, да се жертва.

В едно село живял един старец. Той носел обикновени дрехи и никога не стоял без работа. Зеленчуковата градина ще прекопае, ще почисти обора, ще помете двора, дърва ще събере……
Той имал трима сина. Живели бедно, но в мир и съгласие. Синовете помагали на баща си във всичко, но някъде дълбоко в тях се таяла болката, че те са млади, работят най-тежката работа, а живеят бедно. Но те не могли да противоречат на баща си. Той ги учел на скромност, да са доволни и в малкото и да виждат радост и в обикновените неща.
Дошло време и старецът се приготвил да напусне този свят. Събрал синовете си и им дал по една торба жълтици, които дълго време събирал за тях и отново им напомнил,, че не трябва да ламтят за много, а да са доволни и от малкото, което имат.
Синовете виждайки, че баща им умира, вместо тъга в тях изплувала черна злоба, която бавно и постепенно зреела през всичките години до сега.
Синовете погребали баща си и се отправили на път за „приключения“.
Единият от тях бил нападнат в гората от разбойници, които му взели всичко. Когато изтичала кръвта от нанесените му рани, той си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Вторият отишъл в кръчмата и започнал да пие до самозабрава. Умирайки, той също си спомнил думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
По-малкият син се пристрастил към игрите и загубил всичко, което имал. Замръзнал и гладен той си спомнил също думите на баща си: „Бъди доволен в малките неща. Синко, вземи това, което имаш и го използвай за добри дела.“
Ако бяха послушали баща си, щяха да преумножат това, което имаха.

Веднъж беседвали отшелник и търговец. Търговецът твърдял:
– Благодарение на богатството, аз съм избавен от неоходимостта и мога да се отдам на желанията и вкусовете си.
– Как така! – възкликнал отшелникът. – Днес, когато избираше място за караваната си, кое беше важно за теб, красотата на местността или по-добра храна за животните
– Разбира се, изобилието от трева реши моя избор, – казал търговецът.
– И какво излиза? Дори  и да си богат, ти живееш така, че на животните да им бъде по вкуса, – засмял се отшелникът.