В съответствие с новите изследвания учените от колежа при Лондонския институт, доказали, че щастливият човек е по-малко податлив на процеса на стареене, отколкото връстниците си, които са по-песимистично настроени.
За да направят подобни изследвания, учените са наблюдавали три хиляди човека, жени и мъже на възраст над 60 години.

Наблюденията са направени през последните 8 години.

Благодарение на цяла серия от проучвания, изследователите са открили, че хората, които могат да получат удоволствие от всеки ден, са по-малко предразположени към стареене, отколкото тези, които са в депресия.
Хората, които ценят всеки миг от живота си и се отнасят към него с голяма любов, бързо се движат и извършват съответно спешните дела по-ефективно.

Един човек нямал мир даже и в манастира. Много често изпадал в гняв.
Веднъж си казал:
– Ще се махна и ще отида да живея в някоя пещера. Ще бъда сам ще се успокоя и гневът ще ме напусне.
Както казал така и направил. Заселил се сам в една отдалечена пещера, високо в планината.
Един ден напълнил съда си с вода от извора и се прибрал, но когато сложил съда на земята, не било равно мястото и той се търкулна, а водата се разляла. Човекът се ядосал, треснал празния съд в земята и той се счупил.
Когато дошъл на себе си, си казал:
– Ето отново се ядосах, а живея сам. Ще ида между хората и ще потърся помощ от Бога, за да се отърва от гнева си.

В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.

Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.

На улицата към млад мъж пристъпва симпатична жена.
– Извинете, – усмихва му се тя, – струва ми се, че вие сте баща на едно от моите деца…
Мъжът изпадна в шок. На лицето му бе изписан ужас и удивление.
– Аз? – това бе единственото, което можа да се откъсне от пресъхналото му гърло.
– Успокойте се, – каза жената. – Аз съм учителка.