В училище Атанас не беше от „зубрачите“. За това след училище веднага отиваше при приятелите си.
Момчетата не си губеха напразно времето, уреждаха си забавления цяла програма.
Те организираха нещо от рода на конкурс, за бързо ядене на колбаси, който провеждаха край брега на морето.
Приятелите предлагаха на почиващите да се съревновават с тях за пари.
Когато някой се хващаше на въдицата, изведнъж се появяваше Атанас, който се слави с изключителния си апетит.

Никой не може да го надмине по скорост и количество изядени колбаси.
Той винаги излиза победител!

Норвежкият преподавател по етика Тобиас Стааб е намерил ново приложение за игровия сериал The Walking Dead за зомбита. Той го е превърнал в помощно средство в учебния процес.
Учениците преминават през играта на урока, а след това обсъждат повдигнатите в епизода етични въпроси.
Самият учител твърди, че играта е от полза на класа, защото предлага на учениците куп неочаквани морални въпроси и най-важното въвлича ги в процеса на обучение, което помага за по-доброто усвояване на материала.
Едно от момичетата, което посещава уроците на Стааб признава, че дори и по-добрите ученици учат само преди изпит. А в тези часове по етика тя и нейните приятели, благодарение на мотивацията от играта, се ориентират много по-свободно в материала.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Случвало ли ви се е да загубите някого, когото много сте обичали?

Не ви ли се искало да проведете само още един разговор с него?

Да, навярно ви се иска да ви се даде още една възможност, за да компенсирате времето, когато не сте били с този човек. ….. Живели сте така сякаш той цял живот ще бъде до вас.

Знаете, че животът ви ще върви ден след ден, но всичките дни взети заедно, няма да струват толкова, колкото още един ден, който искате да се върне, за да бъдете с него….

Не чакайте да дойде това време на болка и съжаление за пропуснатите шансове. Идете при него и знайте, че няма да бъде вечно до вас. Уловете мига и се радвайте на момента……

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?