Ето празникът е към своя край. Еуфорията свърши. Ядене и пиене смесено с хваление, поклонение и благодарност. Време е човек да си отговори на някои въпроси.

Какво направихме с жертвата на Христос? Нима я превърнахме в ритуално гастрономическа и възползващо се икономическа традиция?

Промени ли се света след смъртта и възкресението на Христос?

Любопитно е, как би изглеждал света ако спазваше учението на Христос? Тогава навярно нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни.

Може ли човек да понесе наказанието за греховете си? Не, не може. За това Божия син пое този товар вместо нас.

Навярно е трудно да повярва човек, че Бог, Творецът на Вселената ни кани да бъдем с Него заедно във вечността.

Ако имате здрав разум трудно ще откажете тази покана.

Планетата ни се нуждае от голям брой „успешни хора“.
Отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи всичко около тях.
Тя се нуждае от хора, близо, до които се живее добре.
Планетата има нужда от хора с морал цености и любов, които правят света жив и хуманен.
И тези качества имат много малко общо с „успеха“, както се дефинира в нашето общество. И това идва от неразбиране на това, какво точно означава, човек да има успех.
Това не означава всеки да издига себе си над другите, а да ги подкрепя и да им помага. По-благородно е човек да дава, отколкото да взима!

Молитвата е като дишането. Тя е нещо без, което не можем и ни учи на много неща.

Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:

– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?

– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

Една от трагедиите на порастването е, че свикваме с нещата. Това си има и добра страна особено, когато раздразненията престанат да бъдат раздразнения.

Но загубата е голяма, когато свикнем с червенината на изгряващото слънце, с кръглостта на луната, с белотата на снега, мокротата на дъжда, синевата на небето, жуженето на земните пчели, свирнята на щурците, невидимостта на вятъра, незъзнателното постоянно движение на сърцето и диафрагмата, странността на носа и ушите, броя на зрънцата в пясъка върху хилядите плажове, неспирния шум от безбройни вълни и десетки цветя облечени в кралски одежди, които цъфтят в планините и никой не ги вижда освен Бог.

Имайте „свеж поглрд’ върху нещата. Гледайте ги сякаш ги виждате за първи път. Не към празния продукт на натрупания с хилядолетия безценни случайности, за които никое дете не мечтае, но към личната творба на безкрайно силния, изобретателен и жизнерадостен Творец.

Кой е направил земата, моретата и всичко в тях?

Приканвам ви да повярвате като децата, че днес, точно сега, се добавя щрих върху космическото платно. И когато му дойде времето ще разбера с радост, че този щрих е направен от Архитекта, Който нарича Себе Си Алфа и Омега.