На детската площадка стоеше жена с 3 годишната си дъщеря. Детето се бе вкопчило в крака ѝ и хълцаше сърцераздирателно. Въпреки подканите, то не искаше да отиде да играе с другите деца. Попитах:

– Какво се е случило?

Майката ми разказа с разбиране и съпричастнот за случилото се:

– Току що бяхме на гарата. А тати, когото очаквахме не дойде. От влака слезе само таткото на Деница.

Съчувствах искрено на малката, но успях само да кажа:

– О, сигурно е много разочарована.

Детето ме погледна. Едри сълзи се стичаха по лицето му. Но скоро започна да гледа другите деца и след две минути тичаше радостно с тях наоколо.

Дълбоката болка беше изживяна, от нея нищо не остана. Така тя направи място за други по-ведри чувства.

Двама мъже разговарят на една маса в кръчмата. Единият леко е попийнал, а другият бил от нещо натъжен. Погледът му се губел нанякъде, а ръката протегната към чашата, стояла като замръзнала.
От гърдите на натъженият мъж се отронила дълбока въздишка и последва сломен глас:
– Защо жена ми ме напусна? – махна човекът с ръка, сякаш прогонваше някакъв неприятен спомен. – Поради чисто религиозни причини …..
Пияният учудено погледна говорещия. А мъжът продължи назидателно:
– Тя се покланяше на парите, а аз ги нямама…..

Една девойка отишла при свещеник. Както се изисква според чинипочитанието, тя навела галава и му казала:
– Отче, моля, дайте оценка за концептуалното тълкуването на квиетизъм, които отец Джон Meeндорф е направил в последната си монография, публикувана в Париж в периода на установяване на руските диаспора там ….
Свещеникът останал изумен и започнал да крещи:
– Жени се! Бързо се жени!

Те седяха на пейката в парка и разговаряха. Птичките сладкогласно огласяха всичко наоколо. Цветя нежно отваряха чашките си, жадни за слънчевата ласка и милувка.
Тя беше жена на средна възраст с коси, в които се прокрадваха бели нишки. До нея малчуганът със сияещи очи попиваше всичко наоколо звуци, цветове….
Жената се обърна към момчето и го попита:
– Обичаш ли ме?
– Да, – отговори детето без да откъсва поглед от птичката кацнала наблизо.
– Защо ме обичаш? – настойчиво продължи жената. – Толкова много ти се карам, наказвам те, не ти разрешавам да ядеш много сладко и дълго да гледаш телевизия или да седиш на компютъра.
Момчето внимателно слушаше, а после каза:
– Аз не искам нищо от теб. Обичам те просто така….

Най-напред трябва да подчертаем, че това изречение съдържа в себе си противоречие.

Какво разбираме под любов към едно дете? Това е отварянето на остър слух за истинските потребности на детето.

Когато те не са удовлетворени, детето се разглезва.

То се претрупва с разрешения и предмети, от които не се нуждае и то само като заместител на това, което човек не успява да даде на детето си.

Разглезването показва сериозна липса на нещо важно и необходимо в детството, което се отразява по-късно в живота на индивида.

Ако едно дете е обичано, то ще бъде способно да обича.