Ето едно от нещата, което бихме могли да научим от кучетата.
Защо кучетата приемат вашата скъпоструваща обувка за играчка, а отхвърлят много по-скъпата залъгалка, предназначена за тях, която сте купили от зоомагазина?
Това става, защото кучетата не обръщат внимание на това, което другите са казали или смятат за правилно, те се отнасят към всички неща еднакво.
Не губят време, за да размишляват за това, какво другите смятата за „нормално“, „готино“, „модерно“ или „съвременно“.
Такова отношение, разбира се, е плачевно за вашите обувки, но за това пък дава един по-ясен и реален поглед към живота.
Забравете за марки и етикети, не обръщайте внимание на наложената реклама с лъскави илюстрации, разкриваща тенденциите на съвремената мода.
И най-накрая разберете, какво точно ви подхожда и е подходящо за вас.

Съвременните жени са склонни да живеят живота си пълноценно и да направи всичко, но 24 часа на ден, са често не достатъчни за това.
Ето защо, омъжените жени са принудени да решат какъв е приоритетът им – работата или семейството и въз основа на това, да изградят своето настояще и бъдеще. Как можете да откриете златната среда, който ще ви даде възможност да се наслаждавате на работата си и да изживеете радостта от завръщането си у дома след работа?
Жената опитваща се да намери баланс в живота си, може да приеме една от трите възможни позиции.
Първият от тях е дейността ѝ в семейство. Тази жена държи на дома си, напълно се посвещава на образованието на децата и и работа в семейството. Няма конфликт, ако жената прави това доброволно, а не под натиск от страна на семейството, не позволяващи да реализира амбициите си.
Една жена може да бъде в действителност  домакиня, без да е принудена под натиск да изкарват прехраната си. Ако жената и майката ходи на работа с удоволствие – това е добре, в противен случай тя е недоволна от съдбата или съпруга, който не е в състояние да осигури необходимото за семейството.
Според феминистка кариерна позиция жена се реализира като специалист. Ако съпругът и децата я подкрепят – всичко е наред, но ако съпругът е срещу прекомерната заетост на своята половинака, а децата страдат от хроничен недостиг на майчина грижа и внимание, вече има проблем.
Всяко семейство избира собствен сценарий за съществуване си. Успешно може да гради кариера, както мъжа, така и жената. Главното е съгласието в семейството.
Никога не противопоставяйте семейството на работата. Ако сте работеща жена, не носете служебните проблеми в къщи, оставете ги зад вратата на работния си кабинет. Обсъдете със семейството си жертвите, които те трябва да направят заради кариерата ви и посочи положителната страна на това. Не влизайте в конфликт, опитайте се да  приемете спокойно критиката.
Свободното от работа време отделете за съпруга и децата си. Предпочетете ролята на добра съпруга и майка, роля на идеалната домакиня. Опитайте се рационално да организирате живота си, давайте задачи на близките си, гответе проста и здравословна храна. Вечер оставете домашната работа и почетете на деца, играят с тях, а когато отидат да спят, ще бъдете в състояние да завършите домакинска си работа по-бързо. Не се изкушавайте през почивните дни да се потопите изцяло в работата по къщата, по-добре почивайте с децата и съпруга си, организирайте заедно пазаруване по магазините и среща с приятели. По-добре е да се отпуснете със семейството в разходки, общуване и прегръдки. Ако е възможно, изберете работа на непълно работно време, в къщи или със свободен график.
Не забравяйте, работата, както и животът, трябва да бъдат забавни, изпълнени с радост!

Мъж и жена вече двадесет години живеят заедно. Жената влиза в стаята при мъжа си и го пита:
– Ти нищо ли не си забелязал?
Мъжът объркано я поглежда и опитва да отгатне:
– Имаш нова прическа?
– Не, – недоволно отвръща жената.
Мъжът отново пробва:
– Роклята ти е нова?
– Не, – жената едва сдържа гнева си.
Вече уплашен мъжът тихо казва:
– Отслабнала си?
– Не! – това беше вик на отчаяние и болка.
Жената едва сдържаше сълзите си …. Гласът и стана хриплив и примирен:
– В понеделник имахме годишнина от сватбата и ти забрави да ме поздравиш. – Тя извади кърпичката си, но смело продължи. – Аз се обидих и цяла седмица не ти проговорих…..
Риданията заглушиха последните ѝ думи.

Обикновено утро. Бързам да се добера до работата си. Всичко е прекрасно около мен както винаги. По улицата съвсем не виждам коли и спокойно пресичам.
Изведнъж от някъде се появи камионетка с полицаи. Там стояха някакви хора. Бях далеко и не можех да видя добре какво става. Реших да не отбивам настрани, а да мина спокойно покрай тях.
Тогава ги видях …. бяха деца с белезници, тинейджари, 16-17 годишни. Те стояха …. изгубени и уплашени.
Чух някой наблизо да казва:
– Щом са ги „закопчали“, нещо са направили.
Да, вероятно нещо нередно са направили, малки формиращи се още и вече заблудени души. А кой ги е направил такива? Ние!
Погледнете какво дават по телевизията! А какво говорят по радиото? А как се отнасяме ние един към друг? Навсякъде само агресия! Какво става с нас? До къде сме стигнали?
В крайна сметка, каквито сме ние, такива ще бъдат и нашите деца.
Трябва молитва за всички нас, които даваме лош пример и увличаме неукрепналите души на децата си, водейки ги към престъпление. Но това достатъчно ли е?
Трябва да почнем да действаме, да се променяме ….. Тогава няма да виждаме уплашени очи и белезници на още неукрепнали деца.

Обикновено думата „страдание“ свързваме с физическа болка. Но душевното страдание е не по-малко болезнено, а понякога и разрушително.
Страданието може да предизвика скръб или възмущение. И ако ти не можеш да я споделиш с близък човек, тя може да изцеди силите ти, да порази сърцето ти с тревоги, да разруши отношенията ти с хора, които уважаваш и те обичат.
Така един малък проблем, може да се превърне във физическо заболяване.
Но когато дойде времето на изпитанията, а то рано или късно идва, Божията любов към нас няма да отслабне. Бог няма да ни остави.
Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; и подпорка ти са вечните мишци….“