Светът, в който Исус дойде, се сблъсква със същите проблемите, които имаме и днес.
Животът е кратък, болести се ширят навсякъде, хората са угнетявани от властите, неосъзнатото робство процъфтява. За вдовиците, сираците и недъгавите животът е труден.
За хорта, които нямат радост в живота си, Исус  казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“.
За тези, които изнемощяват под тежестта на греха, Той каза: „“Дерзай, синко, прощават ти се греховете“.
В Него винаги се намират думи на изцеление.
Външно светът радикално се е променил от времето, когато е било раждането на Спасителят. Но основните проблеми са останали същите, защото болестта е проникнала дълбоко в човешкото сърце.
И Христос всеки път идва при нас, за да ни очисти от греха, да ни донесе надежда и изцели раните ни със Своята безкрайна любов.

Журналисти на Би Би Си са провели разследване, за да разберат условията, в които работят служители, които са ангажирани за сглобяване на iPhone в един от китайските фабрики.
Един от репортерите почнал работа във фабриката, където е трябвало да работи цели 18 дена без почивка. Ръководството редовно му отказвало такава. Другите служители работели редовно по 12 или повече часа, за да се гарантира, че компанията навреме ще изпрати поръчаните партиди.
Журналистът успял да направи видео, на което може да се видят как персонала спи по време на работа.
В този експеримент журналист решил да разберете какви са условията на работа на слобяващите джаджи на Apple, който, както знаете, обикновено заявяват големи партиди смартфони. Фактът, че преди няколко години в завода Foxconn имаше вълна от самоубийства, а персоналът се оплаквал от много трудни условия на труд, твърде дълги работни смени и ниски заплати.
Лидерите бяха обещали да положат всички усилия за нормализиране на условията на труд, но както можете да видите, ситуацията не се е променила много, щом работниците заспиват точно около конвейера.

Нашата привързаност и любов ни определя какви сме. Въпросът не е каква привързаност сме си избрали, а това до каква степен сме способни да се променим чрез нея.
Поради привързаността си към някой или нещо ставаме съвсем други. Какво е нужно или не, решава вече моята привързаност и любов.
Но има и светли дни. Когато виждам ограниченита и забраните като свобода, целяща да ме запази и оформи.
За какво ми е такава свобода, която би ограбила или унищожила даден индивид? Нима свободата не се състои в това, да направиш нужното и потребното точно навреме?

Колко често чуваме: „Светът е станал толкова жесток. Защо трябва да правим добро, щом и благодаря няма да ни кажат? А на мен кой ще ми помогне? Нека помагат богатите …. Както и да е, цялата помощ се разпределя по нечии джоове …“
В същото време виждаме и четем за хора, безкористно помагащи на деца, бежанци, животни и всички наоколо.
Каква позиция да избера?
Как да постъпя?
Как да проявя своята потребност да споделя частица топлина, грижа и други ресурси, без да се сблъскам с мошеници и да не стана глупачка?
Как да направя правилното нещо, когато сърцето се разкъсва от жалост и състрадание, а умът казва: „Ти нямаш особени възможности, за да помогнеш“?
Вероятно имате чиста душа и горящо открито сърце. Не можете равнодушно да премините край някого, който страда или е отчаян.
Вие сте в този свят не само, за да искарвате пари, не само да взимате, но и да давате. Споделете топлината и светлината с тези, на които не им достигат.
Отдайте частица доброта, любов и топлина. Нека малкият свят около нас да бъде стоплен от отзивчивостатта ни и той ще ни се усмихне в отговор.

Една млада жена се прибирала от работа. Без да иска задрала калника на колата в бронята на друга кола.
През сълзи започнала да обяснява на другия шофьор участник в произшествието:
– Това е нова кола. Купихме я преди няколко дни. Сега какво ще кажа на мъжа си?
Шофьорът на другата кола ѝ съчувствал, но казал:
– Трябва да обменим номерата на колите и номерата на свидетелствата ни за шофиране.
Когато младата жена извадила големия кафяв плик с документите, изпаднал един лист хартия.
На него с уверен мъжки почерк били написани няколко думи: „В случай на пътно-транспортно произшествие … помни, мила, аз обичам теб, а не колата“.