В един гръцки град трябвало да поставят статуя. За направата на тази статуя изявили желание двама скулптори и Народното събрание трябвало да обсъди кандидатурите им.
Първият майстор застанал на трибуната и много убедително разказал как трябва да изглежда статуята. Вторият излязъл малко неловко напред и казал:
– Граждни, това което той каза, аз смятам да направя.
Солта на тази история е, че хората се доверили на вторият майстор. И наистина е така. Този, който с желание прави занаята си тема за обсъждане, се оказва работник със съмнителни умения.
Защо е необходимо да се говори за самата работа? Докато тя не е завършена е трудно да се „погледне“. А когато е завършена, всяка мисъл за нея трябва да се изхвърли и да се мисли за следващата ….

Един градинар отишъл да е подстриже. Когато поискал да плати фризьорът му казал:
– Не мога да взема пари от вас. Тази седмица съм се включил като доброволец в обществено полезна работа и работя безплатно.
Градинарят му благодарил и си тръгнал. На следващата сутрин, когато фризьорът отишъл да отвори салона си, пред вратата го чакало  благодарствено писмо и 12 рози.
По-късно дошъл пекаря и той искал да заплати услугата на фризьора, но той и на него обяснил, че тази седмица работи безплатно за общото благо. Пекарят си тръгнал доволен. А на следващата сутрин фризьорът намерил пред вратата на салона си благодарствено писмо и 12 питки.
Дошъл и кмета да се подстриже. Фризьорът му обяснил, че тази седмица не взима пари. Кметът се зарадвал и си тръгнал.
На сутринта пред салона на фризьорът чакали 12 кмета с жените и децата си, 10 депутата, 15 съветника, няколко министри – и всичките били дошли за безплатно постригване.
Ето в това е разликата между обикновените хора и членоветеот групата на „честните“, които ни управляват.
Внимавайте на изборите за кого ще гласувате!
Обикновеният крадец взима вашите пари, часовник, автомобил, мобилен телефон и всяка такава вещ.
А крадецът – политик взима вашето здраве, жилище, образование, пенсия, почивка, а също купува и съвеста ви.
Първият вид крадец избира теб, а вторият избираш ти!
Помислете и не бързайте!

Попитали един мъдрец:
– Защо хората, дори цели народи повтарят една и съща грешка?
Мъдрецът отговорил:
– Защото и аз самият, предпочитам да уча другите, а не да се уча. Всяко поколение е убедено, че е по-умно от предишното и лесно няма да ги подведат! Защо е необходимо да се интересуват от миналото, ограничавайки се в нещата днес? Животът е сега и трябва да се живее! И се получава така, че никой не помни миналото. А когато то се завръща, го приемат за в бъдеще и повтарят глупостта на предците си.

Корените на дървото са дълбоко зарити в земята, а своите листа и цветове то устремява към небесата. Стои изправено и устремено нагоре.
Мълчи, само вятарът понякога шепне в листата му. Всеки застанал под него се успокоява и вдъхва свеж въздух.
То предлага закрила от палещите лъчи на слънцето и студените струи на проливния дъжд. Радва очите на хората с цвета си и ги храни с плодовете си.
Дървото не иска нищо в замяна. То е безкористно и съвсем не се притеснява от това, какво ще направим с неговите дарове. Ден и нощ се грижи да изхрани плодовете си, а когато узреят ги дарява на хората.
Дървото расте винаги насочено към светлината. Използва всяко достъпно пространство, за да получи повече и повече светлина.
Вземете пример от дърветата и станете спокойни, прекрасни и щедри.

Един куц човек влязъл в един хан и там се устроил между другите.
– Заради моят недъг, не мога да се придвижвам бързо и никога няма да мога да присъствам на султанския пир, – оплакал се той на съседа си.
Човекът към, когото се обърнал, вдигнал глава и казал:
– Аз също съм поканен на пира, но не мога да отида, защото съм сляп и не виждам пътя.
Разговора им прекъснал трети човек, който казал:
– Двамата заедно разполагате със средства достатъчни да постигнете целта си. Слепият може да върви по пътя, като качи на гърба си куция. Използвайте краката на слепия, за да ходите и очите на куция, за да стигнете до поставената цел.
Така двамата имали възможност да достигнат до пира, където ги очаквали. По пътя те се спрели в друг хан. Там те срещнали още двама нещастни хора, които също искали да попаднат на пира. Слепият и куцият им обяснили техния метод на придвижване, но единият от тях бил глух, а другият ням. Немият слушал обясненията им, но не могъл да ги предаде на глухия. Глухият можел да говори, но нямал какво да каже.
Тези двама не попаднали на пира, защото нямало трети, който да им обясни особеностите в техните затруднения и след това да им подскаже, как да ги преодолеят.