Една малка птичка всеки ден се криела в клоните на едно сухо старо дърво, което стояло в средата на огромна пустиня.
Но веднъж връхлетял ураган и изтръгнал старото дърво с корените.
За да намери ново укритие, малката птичка прелетяла стотици километри. Най-накрая стигнала до градина, където ромолела вода и ухаели цветя, а дърветата били натежали от узрели плодове.
Ако беше оцеляло сухото дърво, нищо не можеше да накара птичката да остави мястото, където толкова дълго се е приютявала.

Антистен шегувайки се попитал Сократ:
– Защо смятайки, че способностите на мъжът и жената са еднакви, не си възпитал Ксантипа, а продължаваш да живееш с жена, която е най-сръдливата на света?
В отговор Сократ казал:
– Хората, които искат да станат добри ездачи, не си вземат спокойни, а буйни коне. Аз желая да общувам с всички хора. И съм си зел такава жена с убеждението, че щом мога да понасям бурния ѝ характер, то лесно ще се справя и с останалите хора.

Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Съпругата на един щедър човек веднъж му казала:
– Никога не съм срещала по-неблагодарни хора от братята ти. Когато твоите работи вървят добре, те дотичват веднага тук, но ако те постигне неуспех, те веднага се отстраняват.
Мъжът ѝ отговорил:
– Това се дължи на тяхната деликатност. Те не искат да бъдат бреме за нас, когато ние не сме в състояние да им дадем нещо.

Един човек непрекъснато се оплаквал. Разказал мъките и болките си на по-възрастен от него човек.
Старецът го изслушал и му казал:
– В нашия манастир има монах, който умее да се грижи за жасмина. През ноември той напълно го отрязва. Слага го на тъмно място. Но след това растението е покрито с много листа и цветове. Така се случва и с човека. Ние първо трябва да поседим на студено и тъмно, за да дадем много плод.