Смеел се големият силен камък на малката слаба капка:
– Ха, ха, какво можеш да ми сториш? Та ти си толкова миниатюрна.
А тя мълчала.
Не осъзнавала каква голяма сила се крие в нея.
Камъкът бил горд със своята непоклатимост, но …
Той дори не подозирал, че след сто години, тя ще го превърне в пясък.
Един владетел обявил, че ще погледне екзотичния розов храст в манастира.
Когато влязъл в манастирската градина, на розовия храст видял само една роза.
Доложили му, че всички останали рози градинарят ги е откъснал.
Владетелят поискал обяснение от човекът, който се грижел за храста
– Защо си откъснал всички останали рози?
– Ако бях оставил розите на храста, ти не би видял нито една от тях, – казал градинарят. – Ти си привикнал към тълпата. Кога за последен път си се срещнал само с един човек?
Отишъл Трудът на работа.
Уморил се…..
Изведнъж видял купчина пръст.
На нея обикновено лежал Мързелът, но странно сега го нямало.
Седнал Трудът да отдъхне.
Мързелът се върнал от вечеря и започнал да крещи на Труда:
– Ах, лентяй такъв! Нямаш ли работа в дома си?
Въздъхнал Трудът, станал и си отишъл.
А Мързелът веднага скочил на купчината пръст, така че никой повече, да не може да заеме законното му място.
Един човек попитал един старец, който се славел с мъдростта си:
– Какво да правя? Някаква тежест ме смазва.
Старецът отговорил:
– И на големи и на малки кораби има въжета. Ако няма попътен вятър, слагат на раменете въжетата и бавно влачат кораба, докато Бог не изпрати попътен вятър. А когато видят, че настане мрак, тогава приближават брега. Забиват кол и връзват за него кораба. Този кол е самоосъждението….
Веднъж равинът Зуся взел да изучава един от трактатите на Талмуда.
На следващия ден неговите ученици забелязали, че равинът още е на първа страница. Те си помислили, че той се е сблъскал с някаква трудност и се опитва да я разбере.
Но минали още няколко дена, а равина, както преди бил потопен в четене на първата страница.
Учениците много се изненадали, но не смеели да се намесят, за да разберат какво става.
Най-накрая един от тях набрал смелост и попитал учителя:
– Учителю, защо не преминете на втора страница?
– Тук ми е толкова добре, – казал равинът, – защо трябва да отида някъде другаде.