Млад принц обичал да се забавлява и да смущава придворните с невероятните си прищевки.

Извикал той придворния мъдрец и му казал:

– Изброй ми чувствата благодарение, на които аз изпитвам удоволствие!

Мъдрецът се замислил, а после отговорил:

– Когато слушате музика, вие изпитвате удоволствие чрез слуха. Когато сутрин се разхождате в градината, където цъфтят цветятта, вие се радвате на аромата им чрез обонянието си. Когато сте в банята и ви правят масаж, вие получавате удоволствие от докосването на ръцете на масажиста. Възхищавате се на природата, благодарение на зрението на очите си. Когато се храните от ястията, приготвени от най-добрите готвачи, вие изпитвате удоволствие чрез вкуса. Когато се радвате на победата, която сте постигнали в битка, изпитвате чувство на превъзходство.

Принцът вникнал внимателно в чутото, а след това казал:

– Всичко е ясно. А сега чуй моята задача. Измисли ми нещо велико благодарение, на което да изпитвам чувство, което превъзхожда всички тези чувства наведъж. Иди и мисли, ако нещо ти е необходимо, обръщай се към везира.

Вечерта мъдрецът дошъл при принца.

– Много бързо си решил поставената задача, – усмихнал се принцът.

– О, почтений принце, аз не трябваше да измислям нищо, защото най-великото от всички удовлоствия, които са дарени на човека, е да бъде в присъствието на Бога.

Веднъж при един старец се отбил беден пътник, който го попитал:

– Защо, когато отивам в някой беден дом, там ме обичат, хранят ме, грижат се за мен и ми дават подслон, а когато минавам край богата къща всички извръщат поглед от мен и се стараят да не ме забелязват? Защо така всичко е устроено, едни да отделят от нямането си, за да го споделят със най-изпадналите, а други от изобилието си не дават и малка част?

Замислил се старецът. След това отговорил:

– Иди до прозореца и кажи какво виждаш?

– Виждам небето, как дърветата шумолят, а децата играят, – отговорил пътникът.

– Добре, – казал старецът, – а сега иди до огледалото и погледни. Какво виждаш сега?

– Себе си, – отговорил смутено пътникът.

– Ето ти получи своя отговор, – въздъхна старецът. – В края на краищата там и там е стъклото, но добави малко сребро и вече виждаш само себе си.

Един човек се обърнал към един мъдреца и му казал:

– Хората не разбират твоята флейта.

Човекът му намеквал за неговото учение.

Мъдрецът учудено го погледнал и добродушно му отговорил:

– И аз не разбирам птичата песен, но това не ми пречи да я усетя дотолкова, че да пея с тях за Един, нашият Творец и Създател.

Един водовъртеж видя на брега красива лилия. И той реши, на всяка цена да я завладее.

Какво ли не предлагаше той на красавицата: да прекара известно време върху бързите му вълни, да я погали хладната вода в непоносимата жега, …. всякакви развлечение и удоволствия.

Красавицата започна да се колебае.

Това забеляза безнадеждно влюбеният в нея бръмбар и той започна да я разколебава:

– Ще те погуби, не се съгласявай! Ще пропаднеш!

Само че къде ти….
– Той е толкова силен, красив и някак тайнствен… – възрази лилията. – Не, мисля да приема предложението му.

– О, така ли? – извика отчаяно бръмбарът. – Тогава погледни, какво ще стане с теб, ако го направиш.

Той прибра крилете си и се втурна към повърхността на водовъртежа, който безжалостно го завъртя и бръмбарът изчезна от погледа на лилията.
Това е истинска любов ……

Един отшелник монах поискал да опита всички съблазни на живота, защото не можел повече да издържа пред изкушенията.

Надянал сандалите си и се готвел вече да тръгне на дълъг път, когато видял близо до себе си още един монах, който също обувал сандалите си.

– Кой си ти? – попитал той непознатия.

– Аз съм твоето его, – бил отговорът. – Именно по мое желание ти реши да се махнеш от тук. Знай, че където отидеш, аз винаги ще бъда с теб.