Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало, че е възможно всичко, което е написано в тях. За това то търсело да види чудеса в живота си, но не ги виждало. Чувствайки се разочаровано в своето търсене, попитало майка си:

– Трябва ли да вярвам, че има чудеса или те изобщо не съществуват?

– Скъпо, мое момче, – с много нежност му казала майката, – ако се стараеш да израснеш добър човек, всички приказки в живота ти ще се сбъднат. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Един млад човек не могъл да си избере съпруга. Ту лицето му изглеждало недостатъчно симпатично, ту фигурата била непривлекателна, слаба или прекалено пълна….

Но веднъж му провървяло и той срещнал вълшебник, който обещал да реши проблема му.

– Вземи тази пръчица, – казал вълшебникът, като я подал на младежа. – След като станеш готов, счупи я пред някое момиче и то ще почне да става такова, каквото го искаш.

Приятелите и семейството на младежа забелязали, че той започнал да излиза с едно момиче. От ден на ден тя ставала  все по-красива. Много скоро те се оженили.

След година всички забелязали, че момичето започнало да изглежда зле. Нещо се случило с лицето ѝ, а фигурата ѝ престанала да бъде привлекателна. От всички най-много бил огорчен младият човек.

Той отишъл при вълшебника, който му дал пръчицата и гневно се разкрещял:

– Ти ме излъга! Вълшебството престана да работи! Защо?

– То не е престанало да работи, – отговорил вълшебникът. – Външния вид на твоята избраница съответства точно на твоите желания. Просто ти си започнал да търсиш в нея недостатъците ѝ.

Краля много обичал майка си. В нейна чест той учредил нов празник – Ден на майката.

Тържественият ден настъпил. На площада били изложени произведения на изкуствата, прославящи любовта на майката. Цял ден поети и музиканти възхвалявали майчинството, но краля бил недоволен:

– Никой не може достойно да прослави майката! Нима в страната няма истински  творци?

– Вие не сте прав Ваше Величество! -казал внезапно непознат младеж.

– Как се осмеляваш да ми противоречиш! – разсърдил се краля. – Тогава покажи какво си донесъл ти за празника. Надявам се, че си създал нещо действително истинско?!

– Не съм донесъл нищо, защото… – започнал младежа.

– Рискуваш главата си! – гневно прекъснал краля юношата.

Но младежа спокойно продължил:

– Любовта на майката е недостижима, за това четката на художника и перото на поета не могат да я опишат и наполовина. Всичко велико и прекрасно на Земята е създадено благодарение на майката. Майката е осмото и най-велико чудо в света, защото седемте чудеса са създадени от творци, които е родила и възпитала майка.

Младежа замълчал, а хората го наградили с гръмки аплодисменти.

Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.