Един човек дошъл при равина и му казал:
– Искам да се разведа с жена си.
Равинът започнал да го убеждава:
– Защо искаш да се развеждаш, после няма да ти бъде добре.
– Не, ще бъда по-добре.
Те дълго се препирали и накрая равинът казал:
– Послушай! Твоята жена е красива, приятна, радва очите, за такава любов мечтаят много. Всички знаят нейните предимства, а ти искаш да я напуснеш, защо?
Мъжът събул обувките си и ги поставил пред равина.
-Защо ми навираш тези обувки?
– Рави, погледни тези обувки.
– Защо трябва да гледам тези обувки? Каква връзка имат с развода ти?
– Тези обувки са чудесни. Всеки ще забележи, че са приятни, красиви и радват очите. Всеки би искал да има такива. Но само аз знам как ме притискат.

Веднъж Нафтали и неговата жена копаели в градината. Изведнъж лопатата на мъжа се натъкнал на нещо. Той извадил от земята старинна запечатана с восък бутилка. Отворил я. От нея изскочил джин, който казал:
– О, Нафтали много съм ти благодарен!1000 години прекарах в тази проклета бутилка и дадох дума, че който ме пусне, ще му служа до края на живота му. Искай каквото желаеш!
– Влез обратно в бутилката, – отвърнал Нафтали.
Джинът се подчинил. Мъжът здраво запушил бутилката, привързал към нея камък, отишъл до морето и я хвърлил, колкото се може по-навътре, така че никой да не може да я намери.
– Ти полудя ли? – нахвърлила се върху него жена му. – Какво направи? Този джин можеше да изпълни всичките ни желания.
– Първо, – започнал мъжът, – какъв е този джин, който не може 1000 години да излезе от една бутилка? Второ, той ми обеща да ми служи до края на живота ми. Ами ако по някое време му се стори, че аз твърде дълго живея? И третото, най-главното, той не се представи.

Един ученик попитал учителя си:
– Ти си толкова мъдър. Винаги си в добро настроение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.
Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе картофи и прозрачен пакет.
– Ако се ядосаш на някого и задържиш обида спрямо него, – казал учителя, – взимаш един картоф. От едната му страна пишеш своето име, а от другата името на човека, с които си имал конфликт и слагаш картофа във пакета.
– Това ли е всичко? – учудено попитал ученика.
– Не, – отговорил учителя. – Ти трябва винаги да носиш тази торбичка със себе си. И всеки път, когато се обидиш на някого, ще добавяш по един картоф в нея.
Ученикът се съгласил.
Минало известно време. Пакетът бил тоста тежък от картофите. Станало много неудобно да се носи непрекъснато. Освен това, първите картофи, които били пуснати в плика, започнали да се развалят. Покривали с някаква хлъзгава гадост, други прораснали и покълнали. От тях започнал да се отделя неприятен мирис.
Един ден ученикът не издържал и казал на учителя си:
– Не мога да мъкна този пакет постоянно със себе си. Първо пакетът е твърде тежък. Второ картофите се развалят. Предложете нещо друго.
Учителят отговорил:
– Същото става и в твоята душа. Когато се ядосаш на някого и му се обидиш, в душата ти натежава тежък камък. Просто не го забелязваш. След това камъните стават още повече.
Постъпките се превръщат в привички, привичките в – характер, които ражда зловонни пороци.
Дадох ти възможност да наблюдаваш този процес от страни. Всеки път, когато ти решиш да се обидиш или обратно да обидиш някого, помисли, нужен ли ти е този камък?

Двама ангели пътешествали по земята. Спряли в един богат дом. Семейството било негостоприемно и не поканило ангелите в гостната. Вместо това за през нощта ги настанили в студеното мазе.
Когато ангелите си постилали да легнат, по стария видял видял пролука в стената и я запечатал. Когато другия ангел видял това, го попитал:
– Има ли смисъл да се помага на тези хора?
По-старият отговорил:
– Нещата не са такива, каквито изглеждат.
На следващата нощ нощували в много беден дом, но хората били много гостоприемни. Те разделили с ангелите храната си и им отстъпили постелите си. На сутринта ангелите намерили приютилото ги семейство да плачат над умрялата си крава. Това била единствената им крава, а млякото от нея бил малкото доход, с което преживявало семейството.
Младия ангел попитал по-стария:
– Как допусна да се случи това? Първият имаше всичко, а ти му помогна. Това семейство имаше много малко, подели всичко с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?
– Нещата не са такива, каквито изглеждат – казал по-стария ангел. – Когато бяхме в мазето, разбрах, че пролуката в стената е склад със жълтици. Но собственикът на този дом беше груб и не правеше добро. Тогава запуших отвора така, че склада да не може да бъде намерен. Когато на следващата нощ още спяхме, дойде ангела на смъртта за жената на собственика и аз му дадох кравата вместо нея. Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Ние не винаги знаем всичко. И дори ако имаме вяра, трябва да имаме и доверие, че всичко, което идва, е във наша полза. И то ще се реализира с течение на времето. Някои хора идват в живота ни и бързо си отиват, други стават наши приятели, а с трети се виждаме само за минута.

Един човек дошъл да се допита до един мъдрец:
– Искам да обичам Бога, научи ме как да го направя!
Мъдреца казал:
– Кажи ми първо, дали си обичал някого по-рано?
Човекът отговорил:
– Аз не се интересувам от светските дела, любов и всичко останало. Искам да дойда при Бога.
Учителя настоял още веднъж:
– Помисли още веднъж добре. Обичал ли си поне една жена, дете или някой друг?
Човекът казал:
– Вече ти казах, че съм човек на религията, а не обикновен мирянин и никого не обичам. Покажи ми пътя, как да ида при Бога.
Мъдрецът започнал да ридае, сълзи се изливали като поток от очите му.
– Това е невъзможно. Първо ти трябва да обикнеш някого. Това е първата степен. Ти питаш за последната стъпка, а не си направил първата. Иди и обикни някого!