Цар Артабан изпратил на равина Светия Юда перла с голяма стойност, с молба
да му върне също толкова ценно нещо. Получил мезуза. Това бил свитък от
пергамент направен от ритуално чисто животно, което съдържало част от текст
на молитва.
Царят казал:
– Аз ти изпратих нещо безценно, а ти ми връщаш нещо, което едва ли има
някаква стойност!
Тогава равинът отговорил:
–  Твоята ценна вещ е съвсем различна от моята. Ти ми изпращаш нещо, което
трябва да пазя, а аз ти изпратих нещо, което ще те пази.

Вървели един равин и ученикът му. Ученикът обърнал поглед към разрушения
храм и извикал:
– Горко ни! Мястото, на което Израел получаваше опрощение за греховете си
е в руини.
Равинът казал:
– Синко, недей да скърбиш. Останало ни е все пак нещо, също толкова
опрощаващо – практиката на милосърдието.

Трима равини били изпратени да проверят състоянието на образователната система в Палестина. Стигнали до едно място и казали на местните:
– Доведете ни защитниците на града.
Довели им въоръжени войници. Равините възкликнали:
– Това не са защитниците на града, а неговите разрушители.
– Кои тогава са защитниците на града? –  запитали учудено хората.
– Учителите, – отвърнали равините.

Един човек вървял и си шепнел:
– Господи, проговори ми.
Тревата на поляната прошумоляла, но човекът не я чул….
Тогава той извикал:
– Господи, моля те кажи ми нещо!
Гръм и светкавици отекнали в небето, но човекът не им обърнал внимание…
Той се огледал наоколо и казал:
– Господи разкрий ми се! Искам да те видя.
Звездите ярко засияли на небето, но човекът не ги забелязал….
Той отново извикал:
– Господи, покажи ми видение!
Нов живот се зародил през пролетта, но човекът останал сляп за това…
Той заплакал отчаяно:
– Докосни ме, Господи и нека разбера, че ти си тук!
Господ се спуснал и докоснал човека….
Но човекът махнал от рамото си пеперудата и се отдалечил….

На вратата почукал беден странник. Домакина поканил човека вътре, нагостил го и му предложил да преспи в дома му.
–  Кой си ти, бедни човече?
Странникът отговорил:
– Аз съм човек, който казва истината. Където и да отида вечно ме гонят.
След като се нахранили, отишли да спят. Сутринта станали и започнали да се обличат. Бедният странник забелязал, че домакина има само едно око и му казал:
– Ти си бил едноок.
Домакина се разсърдил и казал на странника:
– Ти никъде няма да бъдеш приет и всички ще те мразят, защото не казваш истината на хората, а навираш в очите недостатъците им.
Истина казана без любов, изглежда като оскърбление.