Днес има много хора които прекрасно рисуват, чудесно пеят и танцуват, но нямат завършено висше образование.

Има и хора, които имат диплома за завършено образование, рисуват, пеят и танцуват, но нещо не им спори. Всичко, което правят е вяло и не докосва сърцата на хората.

Защо става така?

Имало един учител, който не обръщал внимание на дипломи и учените степени. Той оценявал самият човек, а не неговото удостоверение.

Веднъж го попитали:

– Защо постъпвате така. Нима тези, които са учили, не са полагали достатъчно усилие, за да придобият съответната класификация?

Тогава учителят казал:

– Ако имаш уши и чуваш пеенето на птиците, нужна ли ти е тяхната диплома, за да разбереш, колко добре го правят?

Защо толкова много хора са доволни от глупави и безполезни неща?

Нима не е очевидно, че има неща по-важни, от правенето на пари, игрите или постигането на слава?

Хората могат да вършат това, което им е дадено в момента. Може да им се наложи да почакат, докато обстоятелствата им позволят да постигнат по-високи цели.

Ето ви история, която има паралел с казаното. в привичния ни свят.

Един човек, страдащ от безсъние дошъл за съвет при лекар. Докторът бил християнин.

– Моли се и пей всяка нощ, – посъветвал го лекарят.

– А ако не заспя?

– Ако не заспиш, то поне няма да те дразни безсънието.

Един човек плавал на кораб. Погледнал зад борда и видял, че от морето стърчат множество големи и малки подводни скали.

Тогава той попитал кормчията:

– Как можеш да лавираш между толкова много скали? Навярно знаеш всеки камък тук?

– Не, – отговорил кормчията, – не зная всички скали, но знам къде са дълбоките места, безопасни за кораба.

Така и ние плаваме в живота сред морето на изкушенията. Щастлив е този, който знае фарватера.

Дошъл един човек при един старец и го попитал:

– Кажи ми, кой е мъдър?

– Този, който вижда бъдещето.

– А кой е силен?

– Този, който побеждава страстите си, – казал старецът.

– Кой е най богатия? – попитал човекът.

– Този, който е доволен от своя дял.

– Какво трябва да направи човек, за да запази живота си?

– Да не щади живота си за Бога.

– А, за да умре?

– За това е достатъчно да пие, да яде и да се весели.

Един човек излязъл от църквата, но се почувствал самотен. Изведнъж го извикал негов приятел:

– Трябва да поговоря непременно с теб.

Човекът видял в тази неочаквана среща знак и така се зарадвал, че започнал да говори за всичко, което му се струвало важно, за божията благодат, за любовта… Накрая добавил, че Бог сам е изпатил другият при него, защото той се чувствал самотен и ненужен.

Приятелят му го изслушал, благодарил и си тръгнал. Мъжът, който току що се бил зарадвал, отново се почувствал самотен.

Изведнъж осъзнал, че в своето ликуване забравил да изслуша другият, какво искал да му каже.

Човекът погледнал краката си, а там се въргаляли собствените му думи.

Май нещо друго трябваше да стане тук?